Произведената продукция на човек от населението в “Плевен” е най-ниска сред 16-те икономически центъра в страната и привлича относително малко инвестиции, сочи изследване на Института за пазарна икономика. Характерна за този икономически център е водещата роля на здравеопазването в ядрото и на селското стопанство в периферните малки общини. Пазарът на труда се възстановява след кризата, но страда от видими структурни проблеми и трайна безработица. Силна страна е добрата образователна структура на населението, особено високият дял на хората с висше образование. Подобно на останалата част от Северозападна България център “Плевен” е изправен пред големи демографски предизвикателства – населението му намалява бързо и застарява, а хората в трудоспособна възраст остават все по-малко.
Състав и трудова миграция
Икономическият център “Плевен” включва седем общини, съсредоточени около едно ядро – община Плевен. В сравнение с предишното издание на изследването (2017 г.) към центъра са добавени две нови, географски по-отдалечени общини – Искър и Никопол. Броят на ежедневните трудови мигранти от периферията към ядрото е 4 хил. души, като най-много са те от Долна Митрополия – 1,7 хил. Работата в община Плевен има най-значимо влияние върху пазарите на труда в Долна Митрополия и Долни Дъбник, където формира общо 37 и 33% от цялата заетост. Сред околните общини най-близо до включване в центъра е Левски, където 7,3% от заетите пътуват до работните си места в Плевен всеки ден.
Икономика и инвестиции
През 2021 г. произведената продукция на център “Плевен” достига 2,61 млрд. лв., или 15,6 хил. лв. средно на човек от населението. Тази стойност на индикатора е най-ниската сред всички центрове, което отразява отчасти и демографската структура. Ръстът на добавената стойност през последните 10 години е 62% – сред по-ниските от 16-те центъра. Тежестта на ядрото е относително по-малка в сравнение с други центрове, като община Плевен формира 80% от общата добавена стойност, Долна Митрополия създава други 8,2%, а Долни Дъбник – още 4,6%. Темповете на растеж също се различават, като община Плевен отчита 75% ръст на добавената стойност за 10 години, Долна Митрополия – 47%, докато в Пордим има спад с 56%, а в Долни Дъбник – с 3%.
Структурата на икономиката на център “Плевен” се характеризира с много висок дял на здравеопазването, което съставлява 15% от добавената стойност, съсредоточена почти изцяло в ядрото. Това отразява водещата роля на община Плевен в здравеопазването на национално ниво и важността на Медицинския университет. Висок е и делът на селското стопанство – 12%, като в по-малките периферни общини Искър и Никопол то формира повече от половината местна икономика.
Най-големият отрасъл с 28% от добавената стойност е преработващата промишленост, съсредоточена най-вече в Плевен и Долни Дъбник, следвана от търговията с 21%. Предвид профила на икономиката не е изненада, че тя не е особено ориентирана към чужди пазари, като приходите от износ през 2021 г. са 798 млн. лв., или 4,4 хил. лв. на човек от населението, което е най-ниската стойност в страната след център “Козлодуй”. Най-големите работодатели са УМБАЛ в Плевен с над 1,7 хил. наети, производителят на кабели “Леони” с почти 1,4 хил. души, а лидер по приходи е търговецът с химични продукти “Еврохим Агро”.
Към края на 2021 г. общият размер на преките чуждестранни инвестиции в центъра е 156 млн. евро, или 937 евро на човек от населението. Съсредоточени са почти изключително в община Плевен, където размерът на привлечените чужди капитали е 151 млн. евро. Отрасълът с най-много чужди инвестиции е индустрията (63 млн. евро), следвана от операциите с имоти (59 млн. евро) и търговията, транспорта и туризма (29 млн. евро). Предприятията в сферата на търговията имат най-голям дял в общите инвестиции през 2021 г. – те са реализирали 112 млн. лв. разходи за придобиване на ДМА от общо 382 млн. лв. в центъра като цяло. Значителни инвестиции привличат и селското стопанство, и индустрията.
Пазар на труда
Според преброяването от 2021 г. общият брой на заетите в център “Плевен” е 59,9 хил. души, а коефициентът на заетост на населението на възраст от 15 до 64 години е 60,1%. Повечето работещи – 46 хил. души – са концентрирани в община Плевен, а вторият най-голям пазар на труда е този на Долна Митрополия с 4,4 хил. души. Най-нисък е коефициентът на заетост в Искър – едва 42%, в повечето периферни общини е в диапазона 48 – 50%, а в ядрото – 66%.
През последните 5 години пазарът на труда, измерен чрез броя на наетите в центъра, се е свил с 4,7%. Най-много работещи – 37% от всички, са заети в преработващата промишленост, а 21% – в търговията. Третият най-голям сектор е здравеопазването, което осигурява 12% от работните места, а още по 5,5% са в селското стопанство и в строителството. В повечето общини в центъра здравеопазването предлага най-доброто заплащане, като най-високото е в Плевен – 2211 лв. средно месечно. Въпреки регистрирания 53% ръст през последните 5 години средната за центъра заплата остава ниска и през 2021 г. е едва 1182 лв. на месец.
През 2022 г. безработицата в центъра остава относително висока – средно 8,5% според данните на Агенцията по заетостта, но чувствително по-висока в периферните общини, като достига 20% в Долна Митрополия и 23% в Никопол. Трайно безработните са 9% от трудоспособното население в Никопол, около 5% са в Пордим и Гулянци, а дори в ядрото са 1,4%, което е много висок дял за областен център.
Човешки ресурс и работна сила
Сред силните страни на център “Плевен” е относително добрата му образователна структура. Към 2021 г. с висше образование са 23% от населението на възраст 7 и повече години, като в ядрото те достигат 29%. Важна роля за това има тежестта на здравеопазването в местната икономика, както и Медицинският университет. Същевременно делът на населението с основно и по-ниско образование също е висок – средно 25% общо за центъра, но цели 46% в Никопол и 35 – 37% в останалите периферни общини. На места делът на неграмотните приближава и надхвърля 2%.
Населението е 167 хил. души според данните от преброяването през 2021 г., а спадът спрямо предишното преброяване през 2011 г. е с 15,6% – значително свиване спрямо регионите с по-добри демографски тенденции, но все пак по-малко от много други центрове. В “Плевен” обаче се отчита един от най-ниските дялове на население в трудоспособна възраст – 59%, като по-слабо по този показател се представят единствено “Сливен-Ямбол” и “Севлиево-Габрово”. Същевременно делът на населението в пенсионна възраст е сред най-високите – 28%, по този показател единствено “Севлиево-Габрово” се представя по-зле.
Естественият прираст на населението е отрицателен и достига –13,5‰ през 2022 г. общо за центъра, но при отчетени много по-неблагоприятни стойности от –29‰ в Гулянци и –24‰ в Никопол, докато в ядрото е –10‰. Миграционните процеси също не дават повод за оптимизъм, като механичният прираст е 0,2%; община Плевен е единствената, която успява да привлича население, докато периферията й губи хора.
