Икономиката на “Русе-Търговище-Разград” е от големите и добре развитите сред 16-те икономически цен търа, въпреки че през последните години не бележи значителен растеж. Водеща роля играят няколко големи предприятия в преработващата промишленост, които създават значителна част от заетостта. Пазарът на труда е неравномерно развит, като на места има клъстери с висока и дългосрочна безработица и ниска заетост. Демографските процеси са силно неблагоприятни – населението се свива и заста рява бързо. Образователната структура не е особено благоприятна особено ако Русе се отдели от останалите общини.
Състав и трудова миграция
Център “Русе-Търговище-Разград” обединява три ядра, чиято периферия се преплита, като община Лозница попада в перифериите на ядрата Търговище и Разград, община Цар Калоян – в перифериите на Русе и Разград, обясняват от Института за пазарна икономика. В периферията на трите ядра попадат общо 12 малки общини. При Русе най-интензивна е трудовата миграция от община Иваново, откъдето ежедневно пътуват 1229 души, или 50% от всички заети в нея. Общо 37% от всички заети в община Лозница всеки ден пътуват за работа към един от близките големи града Търговище и Разград. В сравнение с предишното издание на изследването (2017 г.) Русе е добавил към периферията си Борово, Цар Калоян и Кубрат, Търговище – Омуртаг и Антоново, а Разград за първи път покрива критериите за икономическо ядро.
Икономика и инвестиции
През 2021 г. общият размер на произведената продукция на 15-те общини в състава на икономическия център е 9,97 млрд. лв., или 30 хил. лв. средно на човек от населението. В периода 2012 – 2021 г. ръстът на добавената стойност е 70% – относително нисък на фона на лидерите. Добавената стойност е съсредоточена в икономическите ядра, като 54% са в община Русе, 17% – в Търговище, и 12% – в Разград. От периферните общини най-голяма тежест имат Сливо поле и Ветово, които са доминирани от индустрията около Русе и където се създават съответно 7 и 3% от общата добавена стойност. Водещият отрасъл е този на преработващата промишленост – 31% от добавената стойност, следван от търговията – 18%, а на трето място с 10% се нарежда селското стопанство.
Важно е да отбележим, че в по-малките общини то играе значително по-голяма роля. Водещите фирми са в различни сектори на преработващата промишленост, като най-големите работодатели са стъкларската “Пашабахче” с 1,7 хил. работещи в Търговище, “Витте Аутомотив” с 1,1 хил. души в Русе, както и хранителната “Пилко” в Разград с 858 работници. Лидер по приходи през 2021 г. е русенската “Астра Биоплант” с 3,36 млрд. лв. Икономическият център има средновисоко равнище на преки чуждестранни инвестиции – 626 млн. евро с натрупване в края на 2021 г.; от тях 355 млн. евро са в община Русе, други 267 млн. евро – в Търговище, като представеният тук сбор не включва община Разград, за която данните са поверителни.
Почти всички чужди инвестиции са съсредоточени в преработващата промишленост. Разходите за придобиване на ДМА през 2021 г. достигат 866 млн. лв., разпределени основно между преработващата промишленост (35%), търговията, транспорта и туризма (23%) и селското стопанство (17%). В община Русе са реализирани 49% от разходите за закупуване на машини, земя и сгради в центъра, още 15% – в Търговище, и 14% – в Разград. Приходите от износ през 2021 г. надхвърлят 4,5 млрд. лв., или 13,8 хил. лв. на човек от населението, което поставя центъра в групата на експортно ориентираните. Производителността на труда е на пето място сред 16-те центъра с 21,4 хил. лв. добавена стойност на един нает.
Пазар на труда
И през 2022 г. центърът остава с относително висока спрямо останалите части на страната безработица от 6,9% според данните на Агенцията по заетостта. Средната стойност обаче прикрива много големи различия между отделните общини, като делът на безработните варира от 3,2% от трудоспособното население в община Русе до 25% в община Самуил и 22% в община Антоново. В Разград и Търговище коефициентът е близък, съответно 4,6 и 4,7%. На места има и видими проблеми с трайната безработица – докато в Русе делът на безработните с регистрация в бюрата по труда повече от година е едва 0,3%, то в Търговище надхвърля 1%, а във Ветово – 10%, и в Самуил – 12%. На места делът на безработните младежи също е значителен – 7% от населението на възраст от 15 до 29 години във Ветово и Ситово, докато сред ядрата по-значителен е този дял в Разград – 1,6%.
Заетостта във възрастовата група от 15 до 64 години е 59,5%, но и тук има големи разлики в отделните общини – от 67,8% в Русе до 32,3% в Антоново. Най-голям брой заети лица е съсредоточен в трите ядра – 59,8 хил. души в Русе, 17,6 хил. в Търговище и 17,1 хил. в Разград. Заетостта в центъра се свива относително бързо, като броят на наетите е намалял с 8,2% през последните 5 години. Структурата на заетостта следва общо тази на икономиката на центъра, като водещ дял има преработващата промишленост (39%), както и търговията (18%).
През последните 5 години средната заплата в центъра е нараснала с 51% до 1255 лв. средно месечно, между 1438 лв. в Разград и 921 лв. в Цар Калоян. Най-високите заплати и в трите икономически ядра предлага здравеопазването, като в Русе те са средно 2404 лв. на месец, в Разград – 1977 лв. на месец, в Търговище – 1929 лв. на месец.
Човешки ресурс и работна сила
Подобно на останалите центрове в Северна България “Русе-Търговище-Разград” бързо губи население, като между последните две преброявания то спада със 17,6% до 333 хил. души. Тук се отчита и един от най-високите дялове на възрастното население, като през 2021 г. за хората на 65 и повече години той е бил 25,5% общо за центъра, достигайки 39,6% в Иваново. Показателите за демографско заместване сочат относително бързи процеси на застаряване. Същевременно делът на населението в трудоспособна възраст е сред по-високите – 61,7% средно за центъра. Трудоспособните са съсредоточени в ядрата – 88 хил. души в Русе, 30 хил. души в Търговище и 27 хил. души в Разград.
Свиването на населението е резултат най-вече от силно негативния естествен прираст, който достига -13,6% средно за центъра през 2022 г., но варира от -10% в Търговище до -33,5% в Иваново. Центърът като цяло отчита положителна миграция с коефициент на механичен прираст 2,6%, а най-привлекателни са някои от малките общини – Самуил (11%), Ветово (6,7%) и Лозница (6,2%).
Образователната структура на центъра е относително неблагоприятна, като с висше образование са 20,7% от населението на възраст 7 и повече години, с основно и по-ниско – 32%, а делът на неграмотните е 1,1%. Делът на висшистите е значително по-висок в община Русе (28,2%), а неграмотността е по-отчетлив проблем в малките общини – Самуил (4,6%) и Борово (4,4%). Резултатите на учениците също не са особено високи, като средната оценка на ДЗИ по БЕЛ за 2022 г. е „Добър“ 3,58, а средният брой точки на изпита по математика след VII клас е едва 32,7 от 100.
