Американската икономика има резерв още няколко месеца да абсорбира покачване на инфлацията, заяви пред БНР финансистът Преслав Райков, който следи отблизо дейността на централните банки.
По думите му в момента инфлацията расте заради проблемите по веригите за доставки и поскъпването на суровините в следствие на отварянето на икономиката, а не заради масираните парични потоци, които Федералният резерв (ФЕД) налива в американската икономика. След последното си заседание миналата седмица ФЕД смени тона в посланието си и предупреди, че до 2023 година можем да станем свидетели на две покачвания на лихвите. Причината е бързо покачващата се инфлация, припомни анализаторът.
„В момента не говорим за икономически растеж, а за отваряне на икономиката“, заяви Райков, според когото инфлация между 2 до 4 % е напълно нормална и може да бъде овладяна без да се наложи по-рано от предвиденото покачване на лихвите от страна на Централната банка.
Какво е „здравословното“ ниво на инфлация?
Федералният резерв вече не определя нивото около 2% месечна или годишна инфлация, а следи индексът да бъде в този диапазон в средносрочен план. Това е политика, която най-вероятно ще бъде последвана и от Европейската централна банка (ЕЦБ), смята Райков. Франкфурт обаче няма да бъде толкова решителен с покачването на лихвите и по-бавно от Вашингтон ще забави изкупуването на дългови активи. Райков припомни, че инфлацията на Стария континент е много ниска години наред, дори има дефлационни периоди. Именно затова ЕЦБ ще действа с между шест до девет месеца по-късно от ФЕД при покачването на лихвите.
Ковид-кризата не реши структурните проблеми на европейската икономика
Икономическият ефект от кризата с коронавируса тепърва ще се усеща в Европа, когато бавно подкрепата за предприятията ще започне да намалява, категоричен е финансистът. По думите му тогава може да се наблюдават фалити на компании. В същото време най-вероятно страните – членки скоро ще се върнат към дебата за спазването на правилата за фискална стабилност от договора от Маастрихт (дефицит до 3% от БВП и дълг – не по-висок от 60% от БВП), които в момента са нарушени в повечето държави от Европейския съюз.
Източник: БНР
