Трябва да се свият публичните разходи в бюджета, да паднат под 40% от Брутния вътрешен продукт (БВП). Необходимо е и премахване на дефицита и на доплащането от джоба в здравеопазването. Тези конкретни мерки бяха препоръчани от експерти за постигането на баланс в бюджета. Икономисти и финансисти обсъдиха алтернативни предложения на предложените от финансовото министерство по време на дискусия, организирана от Института за пазарна икономика (ИПИ). По думите им трябва да бъдат отменени и мерките, останали от пандемията, които струват милиарди на бюджета.
“Приходите в бюджета през последните години са сравнително устойчиви – около 35 до 37% от БВП, но разходите след падемията непрекъснато нарастват и трайно преминават границата от 40%. Това вече не може да бъде обяснено с ефектите от ковид”, категоричен е Петър Ганев от ИПИ, цитиран от БНР. Според него се налагат значителни корекции в разходната част. Специалистът даде примери на раздути разходи през увеличение на възнагражденията в държавни сектори, чрез обвързването им с параметри като минималната или средната работна заплата, или дял от БВП.
Ганев отбеляза още, че обявените 18 млрд. лева ръст на разходите преди изборите означават, че са необходими мерки в бюджета за следващата година, ако целта е нормална фискална рамка и консолидиран бюджет. От Института за пазарна икономика виждат възможност за попълване на дефицита не чрез по-високи данъци, а чрез по-висока събираемост и допълнително облагане на някои сектори.
Особено критични бяха икономистите към нарастването на разходите в здравеопазването – един от секторите с най-големи ръстове, повече от 10 млрд. лв., през 2024 година.
Десислава Николова от ИПИ критикува и ръста на разходите за възнаграждения в средното образование, всяка година със 125% от средната работна заплата срещу липсата на качество.
Георги Ангелов от “Отворено общество” настоя, че е крайно време и антикризисните мерки, които ангажират огромни средства от бюджета, да отпаднат.
