На 11 април, 2007 г. този свят напуска един от най-известните съвременни американски писатели Кърт Вонегът. Той е култова фигура сред студентите през 60-те и 70-те години със своите класически произведения на алтернативната култура на САЩ. Пише пиеси, есета и новели.
Писателят е роден в Индианаполис, щата Индиана. През 1943 г. заминава като доброволец в армията, но почти не му се налага да воюва – скоро попада в плен, след като частта му е разбита в Ардените. Поради това преживява ужасните бомбардировки на Дрезден през 1945 г., които впоследствие описва в “Кланица № 5” (1969).
През май 1945 г. се връща в САЩ и учи две години в Чикагския университет, работейки едновременно като полицейски репортер, а впоследствие се премества в Сенектади и започва работа в “Дженерал електрик”. Там започва писателската му кариера – през февруари 1950 г. списание “Колиърс” публикува разказа му “Доклад върху ефекта на Барнхауз”. През 1951 г. напуска компанията и се преселва със семейството си в Масачузетс.
До 1959 г., когато публикува романа “Сирените на Титан”, успява да отпечата десетки разкази, да работи като учител в интернат за бавноразвиващи се и като търговски представител за концерна “Сааб”.
През 70-те и 80-те години продължава активно да пише и публикува. През 1973 г. излиза романът му “Закуска за шампиони”. През 1996 г. публикува романа “Времетръс”, станал едно от забележителните събития в американската литература на последното десетилетие на ХХ век. Самият писател го определя като свой “роман-мемоари”, последната му работа в областта на прозата.
През 1984 г. прави опит за самоубийство, за щастие неуспешен. Последната му книга излиза през 2005 г.
Прозренията на Вонегът:
“Искам да живея възможно най-близо до ръба, без да падна. Оттам виждаш всякакви неща, които не се виждат от центъра”.
“Любовта е там, където я срещнеш. Глупаво е да я търсиш”.
“Зрелост, това е способността да осъзнаваш предела на своите възможности”.
“Ние сме това, което претендираме, че сме, затова трябва да внимаваме какво претендираме, че сме”.
“Животът може да бъде съвсем лек и приятен, достатъчно е да намериш нужното удоволствие в десетина неща, които да се повтарят безконечно”.
