Една от емблемите на София – Националният дворец на културата (НДК) днес чества 45 години от откриването си.
Каква е историята на едно от най-значимите културни пространства в България?
Идеята за създаването на голям културен центърв Софиявъзниква в средата на 70-те години по инициатива на столичното ръководство на БКП, като първите стъпки по проучването и проектирането са направени през 1975 г. По това време теренът, върху който днес се издига Националния дворец на културата, е в неугледно състояние – с временни постройки, товарна жп гара, стари казарми и пустеещи площи. В Софийски градски комитет на БКП и Столичен народен съвет решават мястото да се превърне в модерна градска среда. Първоначално е предвиден оперен театър и е обявен международен конкурс, оглавен от Павел Матев, но без излъчен победител.
Впоследствие се налага идеята за многофункционален културен център за конгреси и концерти. Проектирането е поверено на арх. Александър Баров и инж. Богдан Атанасов с участието на Владимир Роменски, Стефан Стайнов и проф. Милчо Брайнов, а оформлението на околното пространство е възложено на арх. Атанас Агура и арх. Валентина Атанасова.
Първата копка на Двореца на културата е направена на 25 май 1978 г.
През 1981 г. НДК е официално открит от Тодор Живков. До 1989 г. той носи името на Людмила Живкова. В изграждането му участват както професионалисти, така и хиляди софиянци с доброволен труд и средства.
Строежът е впечатляващ по мащаб: вложени са 335 000 куб. м бетон, изкопани и извозени са 1,7 млн. тона земна маса, аметалните конструкции достигат около 10 000 тона– съпоставими с тези на Айфеловата кула. Първата колона е монтирана на 20 юли 1979 г., а последната – на 25 март 1980 г.
Комплексът е изграден върху площ от 18 300 кв. м., с разгъната застроена площ от 123 300 кв. м и височина 51 метра. Административната част обхваща допълнително 9000 кв. м.
За официална дата на откриването се счита 31 март 1981 г., когато в зала 1 се провежда първият голям конгрес. Около две седмици по-рано там се състои концерт за строителите, в който прозвучава „Върви народе възродени“ от Панайот Пипков.
Още през 80-те години на миналия век НДКсе утвърждава като водещо средище за културни и обществени събития от международен мащаб, привличайки световни изпълнители и предоставяйки модерна база за концерти, изложби, конгреси и фестивали.
Първата емблема на НДК е създадена от графичния дизайнер Стефан Кънчев и изобразява стилизирана жар-птица (феникс).
Един от най-разпознаваемите символи на сградата – бронзовото слънце на северната фасада – е дело на скулптора Георги Чапкънов. В централното фоайе посреща посетителите позлатената скулптура „Възраждане“ на Димитър Бойков, често наричана „Майка България“.
Чествания за празника
На днешния 31 март 2026 г. НДК отбелязва своята 45-а годишнина с богата празнична програма под патронажа на вицепрезидента Илияна Йотова.
Кулминацията е галаконцертът „Симфония на времето“ тази вечер в зала 1 с участието на Софийската филхармония под диригентството на Найден Тодоров и със специалното участие на Лили Иванова. Приветствия ще отправят Илияна Йотова, служебният министър на културата Найден Тодоров и изпълнителният директор на НДК Андрияна Петкова.
Програмата продължава и в следващите дни – на 1 април с изложбата „Пластове цвят“ в Галерия 33, а на 2 април – с ретроспективната експозиция „Градежът на столичани“ на Моста на влюбените. В кино „Люмиер“ ще бъде показан филмът „Етюд за красотата отвътре“, последван от дискусия.
