Оставащите реформи по Националния план за възстановяване и устойчивост са с много висок риск да не се случат. Това съобщи вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов. Като причина за това той изтъкна краткото време, оставащо до настъпване на крайните срокове. Министърът увери, че се работи по спазване на ангажиментите, посочени в Плана за възстановяване и устойчивост.
“Второто плащане, което е за 653 млн. евро, ще ни бъде отказано със сигурност, въпреки че България е изпълнила 85% от реформите по второ плащане”, коментира вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев. “Европейската комисия ползва такава формула – ако някоя реформа е по-важна, тя увеличава стойността, така че приход по второ плащане няма да има”, каза Дончев. Той обясни, че до момента България е получила първо плащане за 2,677 млрд. лв. Дончев припомни, че преди седмици е анонсирал в Народното събрание ситуацията около НПВУ, която, по думите му, е тревожна. Мерките и реформите по целия план са общо 321 до девето плащане, от тях България до момента е изпълнила 115. Според него за четири години България е изпълнила незначителна част от реформите.
По отношение на оставащите за изпълнение проекти, министър Караджов каза, че вече е в ход оценяването на конкурсните документи за закупуване 35 нови електрически влака. Времето, оставащо до края на срока за изпълнение, е 16 месеца. “Водихме разговори с Европейската комисия през изминалата седмица и срещнахме разбиране”, каза министър Караджов. “Както бях обявил предварително, ще направя опит и най-вероятно ще спася тази инвестиция”, допълни той.
Министър Караджов припомни, че друга инвестиция, поставена в риск, е тази за широколентов достъп в страната. По думите на Караджов крайният срок за подаване на документи по проекта е 11 април, а евентуално обжалване би могло да възпрепятства поставянето на над 7000 километра оптични кабели и активни устройства за 5G покритие на мобилната мрежа.
Забавянето на националната програма за саниране на жилищни сгради, което заварихме, прави невъзможно реализирането й в цялост, което е част от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов. “Не говорим за изпълнени реформи, а за резултат от престъпно бездействие и неглижиране, довело до просрочие в порядъка на 15 месеца”, заяви Иванов. Той увери, че с екипа в министерството работят в авариен режим. По думите му каквото е възможно по първата част на програмата ще бъде спасено, но по втората част категорично няма как да се случи със средства от ПВУ. Министър Иванов съобщи обаче, че има разбиране в правителството, тъй като програмата е една от най-чаканите от гражданите. Има готовност отпадащата част от ПВУ да бъде финансирана от държавния бюджет.
“Реформите в енергетиката, заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост от редовното правителство, оглавявано от Кирил Петков, са неизпълними”, каза министърът на енергетиката Жечо Станков. “Ситуацията е не просто тревожна, а критична и даже драматична”, посочи той. Според него заложените реформи застрашават енергийната сигурност на страната и изцяло противоречат на националния интерес. “Всичко, заложено от правителството на Кирил Петков, влияе значително върху второто плащане. Неизгодните реформи водят до това, че ще се бръкне дълбоко в джоба на българския гражданин, ако те не бъдат внимателно преформатирани и предоговорени”, посочи Станков. “От една страна ни притиска срокът, от друга страна- ако бъдат форсирани реформите в този вид, ще доведат до непропорционално големи щети за българските граждани”, каза още министърът.
Министър Жечо Станков изброи и кои са тези реформи. На първо място изкарването на две стратегически дружества за страната, които гарантират енергийната сигурност на България – Електроенергийния системен оператор и “Булгартрансгаз”, от Българския енергиен холдинг, което ще доведе до предсрочно изискване на облигационните заеми, които в момента са в размер на 1,2 млрд. евро., както и ще намалят доверието на инвеститорите към енергийния сектор. На второ място – извънредно поетият ангажимент от правителството на Петков за 40% намаляване на емисиите във въглищните централи. “Няма такъв ангажимент в нито един регламент или директива. Изкуствено поет ангажимент. Не на последно място приемане на пътна карта за климатична неутралност, която, по същество не поема допълнителен ангажимент пред Брюксел, но създава напрежение и неразбиране в обществото”, каза той.
