Мнозинството българи одобряват идеята религията да стане част от редовната учебна програма в училище, показват данни от ново социологическо проучване на “Тренд”. Според данните 57% от анкетираните одобряват въвеждането на предмет по религия като част от редовната учебна програма в училищата. Малко над една четвърт – 26%, са по-скоро или категорично против. Одобрението е по-ниско сред най-младите и по-високо сред хората над 70 години. Проучването на “Тренд” е по поръчка на “24 часа” и е реализирано в периода от 10 до 16 март сред 1020 души.
В двора на 51-во СУ “Елисавета Багряна” има параклис, който е отворен по всяко време за всички ученици и учители. Всяка година, в деня на Пимен Зографски, се прави курбан и се почита паметта на светеца. Въпреки че децата не изучават “Религия”, въвеждането на такъв предмет би обогатил общата култура, смята Божидара, която е ученичка в 11 клас.
“В час по “История” преди години сме говорили за различните религии, за различните култури, традиции, общности, в час по “Философия” също се изучава древногръцка религия, но не сме наблягали на тази част от християнството. Би било интересно да разгледаме и тази част от религията”, сподели тя.
“За обогатяването на културата и за разбирането на другите хора, защото аз съм имала познати, които не уважават хора, които имат различни вярвания от техните”, добави единадесетокласничката Калина.
Учителите също гледат положително на идеята. “Иновацията на училището ни е свързана с преподаване на добродетели. Ако изучаването на религия в училище някъде припокрива това, то смятам, че би било много хубаво”, коментира преподавателят Ива Асенова.
Според експерти въвеждането на дисциплината ще помогне и за борба с агресията между подрастващите. “Това са поредица от мерки, които целят едно – подобряване на атмосферата и също така възпитание на тези основни нравствени ценности, без които младият човек, подрастващите децата, учениците не могат да се социализират по един нормален начин. Целта не е привличане на децата към определена религиозна общност или въвеждането им в религиозни практики. Тук ние говорим за едно базово познание, за едни основни истини, които определят нашата култура, нашето национално самосъзнание, имат връзка с европейската ценност на система”, каза богословът доц. Костадин Нушев.
