Служебното правителство, назначено с указ днес от президента Румен Радев, има определени правомощия, но и редица рестрикции. Основната му задача е да подготви парламентарния предсрочен вот. Държавният глава вече насрочи извънредните избори с друг указ днес. Те ще са на 11 юли. Именно служебният кабинет е този, който отговаря за тяхната организация и прозрачност.
Служебният кабинет има за задача да реши текущи държавни въпроси, касаещи, както вътрешната политика на страната, така и външната. След тях са справяне с пандемията, края на учебната година – присъствено или онлайн ще завърши тя, кога децата се връщат отново по класните стаи, при какви условия ще работи туристическият бранш с оглед на предстоящия сезон и др. Относно външната политика обаче кабинетът на Стефан Янев не може да сключва международни договори. Причината е, че за тях се изисква предварително съгласие от парламента. С друг указ от днес президентът Румен Радев разпусна 45-ото Народно събрание. Следващият парламент ще бъде сформиран след предсрочния вот на 11 юли. По същата причина служебното правителство не подлежи на парламентарен контрол. Има някои законодателни възможности, но те са строго ограничени.
Служебното правителство няма право да тегли държавни заеми, да сключва договори с военен или политически характер, както и такива, които предвиждат промяна на граници или съдържат финансови задължения за държавата, тъй като за тях се изисква санкцията на Народно събрание или предварително разрешение, а такова няма. Служебният кабинет няма право да променят Закона за бюджета и данъчната политика. Съставът му обаче може да се променя – ако президентът реши, че не е доволен от някой от министрите, дори и от самия премиер, има възможност да ги смени.
Обикновено животът на служебен кабинет е предвиден да трае около 3 месеца – два за провеждане на предсрочните парламентарни избори и един за свикването на новоизбраното Народно събрание. Според Конституцията правителството може да функционира и при работещ парламент – ако е назначено в последните 3 месеца от мандата на президента, тъй като в този период той не може да разпусне законодателния орган.
Поглед назад
Опитът показва, че кабинетите, за които отначало се знае, че са за малко, успяват да заслужат повече доверие у хората. След 1989 година шест служебни правителства са управлявали страната, като последното встъпва във власт от утре.
Първото, за 101 дни – на Ренета Инджова – първата и единствена, засега, жена-премиер. Правителството за три месеца съдейства за 22 сделки за приватизация за 3 милиона лева. Кабинетът на “българската Желязна лейди” осигури допълнителни средства за заплати, пенсии, детски надбавки и обезщетения за безработни.
Промяната за икономиката идва при второто служебно правителство, две години по-късно. Премиер тогава, след трудната “Виденова зима”, става Стефан Софиянски. Парламентът изрично му разрешава да преговаря за въвеждане на валутен борд и за хуманитарни заеми. Следва овладяване на хиперинфлацията и стабилизиране на лева. Сключено е споразумение с МВФ и Международната банка за възстановяване и развитие, която отпуска кредит от 40 млн. долара за зърно, лекарства и торове.
Години по-късно, през – 2013 г., след протестите и последвалата оставка на кабинета “Борисов”, президентът Росен Плевнелиев назначи дипломата Марин Райков за министър-председател за 78 дни. Райков въведе правила за парите на държавните дружества – не повече от 25% от тях в една банка.
Четвъртото служебно правителство е на Георги Близнашки. До него се стига след подадената оставка на кабинета “Орешарски”, вследствие от общо решение на парламентарно представените партии по време на консултации при президента Росен Плевнелиев, проведени на 27 юни 2014 година, за предсрочни избори на 5 октомври същата година. С решение на Министерски съвет кабинетът на Близнашки дарява собствеността на храм “Св. Александър Невски” на Българската православна църква.
Правителството на проф. Огнян Герджиков е петото служебно. Сред приоритетните задачи тогава професорът постави подготовката на председателството на България в Европейския съюз и запазването на финансовата стабилност. Кабинетът бе назначен на 27 януари 2017 г. от президента Румен Радев. В крайна сметка обаче проф. Герджиков остави в наследство на Бойко Борисов бюджетен излишък, папка с добри идеи и молби, които е получавал от различни региони. Сpeд пocтижeниятa му бяха cĸлючeния paмĸoв дoгoвop мeждy Българския лекарски съюз и здpaвнoтo миниcтepcтвo зa 2017 г., ĸaĸтo и oтпaдaнeтo нa пpъcтoвитe oтпeчaтъци при приемането в болница – една реформа на здравния министър Петър Москов преди 5 години, която остана в историята.
