На днешната дата преди 106 години (2 декември, 1915 г.) немският учен Алберт Айнщайн публикува за първи път своята Обща теория на относителността.
Преди Теорията да излезе на бял свят, гравитацията се е смятала за „сила“, която действа между обекти с маса. Общата теория на относителността обаче променя този възглед за гравитацията.
По това време Айнщайн е гостуващ преподавател в Лайденския университет и член на Кралската пруска академия на науките в Берлин.
За изграждането на своята теория ученият тръгва от два основни принципа – за относителността и за постоянната скорост на светлината. Той дори разширява принципа за относителността върху цялата физика, включително и електромагнетизма.
Най-известният резултат от теорията на специалната относителност е равенството E=mc2 . С други думи, когато едно тяло поема енергия, масата му се увеличава, и обратно – когато излъчва енергия, масата му намалява. Маса и енергия са двете лица на една и съща действителност. Формулировката на тази теория бива публикувана още през 1905 г.
Това е първата нова теория, заменила 200-годишната класическа механика на Исак Нютон. Тя коренно променя възприятията на хората за света. Класическата механика на Нютон се оказва вярна само в земни условия и такива, близки до тях: при скорости на движение, много по-малки от скоростта на светлината и размери, значително превишаващи размерите на атомите и молекулите и при разстояния или условия, при които скоростта на разпространение на гравитацията може да се приеме за безкрайна.
Едва две години след публикуването на Теорията за относителността се ражда и модерната космология, малко по-късно поставя и началото на модерната астрофизика.
