От 15 юни до 18 август българският художник Диан Костов внася съвременен поглед към традицията с изключителната изложба “Кръстопът – цената на избора” в Националната базилика “Пресвето сърце”, Брюксел, най-голямата църква в света в стил ар деко. В момента монтажните дейности са в разгара си, а бригадата от алпинисти, които зачачат изображения на Исус Христос и Дева Мария с размери близо 20 метра, вече привлече вниманието на местните медии. Диан Костов беше поканен да даде интервю в телевизията BX1.
“Кръстопът – цената на избора” е вдъхновена от търсенето на духовността в съвремието и преобразява базиликата отвътре и отвън с нестандартни инсталации и модерни иконописи, създавайки всепоглъщащо преживяване за посетителите. Диан Костов внася свежа, модерна интерпретация в една вековна традиция и създава потапящо преживяване в базиликата. Изложбата е неповторима демонстрация на уникалната визия на художника, която кани гостите на събитието на съзерцателно откривателско пътешествие.
Гостите биват посрещнати от грандиозността на мащаба в екстериора на базиликата, за да продължат към интимността на личното преживяване, разработено с размах вътре в нея. Зрителите ще бъдат предизвикани да извървят път, който представлява нашите търсения и лутания в постигането на духовност и хармония. Изкушенията, материалните постижения, бързината и консуматорството не ни правят нито по-пълноценни, нито по-щастливи. Именно тази тема – “Накъде вървим?” – е първата част на изложбата.
Втората част започва с голям трънен венец, под който има огледало. Заставайки под трънения венец можем да си зададем въпроси, свързани с “Цената”, която плащаме за успехите си и съпътстващите ги трудни избори.
Третата част – “Пътят” – е срещата с онази част от нас, която се свързва, доверява се и търси Бога. Именно тук ще бъдат представени 70 оригинални творби на Диан Костов – икони, рисунки и картини. Цялото пространство ще създава усещане за небесен свят, изпълнен с над 1300 бели птици.
Припомняме, че “Кръстопът – цената на избора” беше специален гост на Вотивкирхе, Виена, миналата година, по покана Йозеф Фаруджия, енорийски свещеник на катедралата. Той се обърна към българския художник Диан Костов да реализира свой проект още през 2019 г., но ковид пандемията става повод плановете да бъдат осуетени. След края на кризата свещеник Йозеф Фаруджия подновява инициативата и този път изложбата беше осъществена успешно.
“Християнското изкуство се развива от 2000 години и трябва да продължи да се развива. Времената се променят, но големите въпроси на човешкото съществуване остават повече или по-малко същите. За да се говори на хората днес чрез изкуство, което се е развивало през вековете, не може просто да се правят копия на старите майстори. Според мен днес иконописецът има две възможности: да продължи да прави копия на икони и да бъде занаятчия, или да се опита да създаде икони, които се отнасят до днешния ден, до тук и сега, в който живеем”, казва Диан Костов.
“Диан Костов създава икони – съвременни икони. Той прави това в традиционната техника на рисуване. Но той развива и обогатява иконографията на иконописта, утвърдена и предавана през вековете, с нейната вярност към традицията по отношение на съдържанието, като в търсенето на нови образи разглежда както вечните, така и съвременните въпроси за човешкото битие. Той се занимава с въпроси като: Кой си ти? В какво вярваш? За какво мечтаеш? От какво се страхуваш? От какво се срамуваш?
С пръст върху пулса на времето той създава икона на Пресвета Богородица като защитник на света от коронавируса през първата пандемична година 2020 г. Една икона не трябва да се разглежда и разбира като повърхностно произведение на изкуството, а като загадъчен символ, който изисква поглед с очите на търсеща душа. Диан Костов иска да мотивира това съзнателно съзерцателно търсене – той, израснал в условията на комунизъм и държавно наложен атеизъм в България, когато не беше позволено дори да се говори за Бога, но който въпреки това бива завладян от увлечение по Библията и отначало започва да я чете тайно, след падането на комунизма ще изучава богословие и иконография и ще напредне, за да се превърне в един от най-иновативните иконописци на днешния ден”, казва за Диан Костов Бернхард Бьолер, куратор, арт мениджър и бивш директор на музея Dom във Виена.
Диан Костов е роден през 1971 г. в Стара Загора. Художник и иконописец. Една икона на Света Богородица в стаята на баба му, го очарова от ранна възраст. На 13-годишна възраст той посещава за първи път ателието на Анастас Константинов (1956 – 2017). Международно признат за своя мистичен експресионизъм, Константинов ще бъде негов учител по живопис от 1984 до 1992 г., който също така го учи на важността на вярата. До смъртта на Анастас Константинов двамата споделят съмишленици и близко приятелство. След като завършва гимназия през 1990 г., Диан Костов кандидатства да учи живопис в Художествената академия в София, но не е приет. Това го отвежда до иконография в Богословския факултет в Търново. Първоначално иска да учи само една година и след това отново да кандидатства в Академията за изящни изкуства в София. Но само няколко месеца след началото на обучението си открива своето призвание и се потапя в библейската археология, тълкуването на Стария и Новия завет и технологията и техниката на иконописта и иконографската композиция. Творбите му се занимават с вечните въпроси. В иконописите и платната си Костов се впуска в търсене на образи, в които присъстват символите на нашето време, в което живеем. През 2019 г. инсталацията на Диан Костов “Кой си ти?” беше представена на XII. Международно биенале на съвременното изкуство (Biennale Internazionale dell’Arte Contemporanea) във Флоренция. От 2021 г. инсталацията “Животът е по-силен” е на бетонови силози на пътя между София и Видин. Инсталацията показва иконата на Божията майка Мария – Покровителка и снимки на деца, родени през пандемичната 2020/2021 г. Творбите на Диан Костов могат да бъдат видени по целия свят и се намират в частни и обществени колекции в Европа, САЩ и Япония.
Вдъхновена от едноименната църква в Париж, строежът на Базиликата “Сакре Кьор” в Брюксел започва през 1905 по случай 75-годишнината от белгийската независимост.
В момента на построяването си величествената базилика е била една от петте най-големи църкви в света и продължава да е сред най-големите сгради в стил Арт Деко. Височината ѝ достига 89 м, ширина – 107 м, а дължината е 164 м.
Базиликата може да побере до 3,500 енориаши, има два музея, ресторант, католическа радиостанция и театър. Разполага забележителна колекция от картини на Констънт Пермеке, Хуан Миро, Антони Тапие.
