В забързаното ежедневие често грабваме продукти от рафта, без да се замислим какво точно съдържат. Друг път пък гледаме, но нищо не разбираме от дребните букви непознатите названия. Етикетите на храните са като малка карта със скрити съобщения – някои безобидни, други не чак толкова. Затова е важно да умеем да ги четем правилно и да разпознаваме скритите рискове.
Какво всъщност означават “Е-тата”?
Когато видите на етикета надпис като Е102, Е202 или Е621, това са кодираните имена на добавки, одобрени за употреба в хранително-вкусовата индустрия, съветват от Dariknews.bg. Те може да са оцветители, консерванти, подсладители, подобрители на вкуса или стабилизатори.
Не всички Е-та са опасни – някои са напълно естествени (като витамин C – Е300). Проблемът е, че сред тях има и добавки със съмнителна репутация, свързвани с алергии, храносмилателни проблеми, хормонални смущения, а в някои случаи – дори с канцерогенен риск.
Как да четем етикетите умно
Погледнете първо съставките. Те са изписани по реда на количеството им – първото е най-много.
Запомнете кодовете на най-рисковите Е-та. Много от тях имат лесни за разпознаване номера.
Избягвайте продукти с твърде много добавки. Колкото по-дълъг е списъкът, толкова по-обработена е храната.
Внимавайте със скритите форми на захари, мазнини и сол. Те често са облечени зад сложни химични имена.
Потърсете алтернативи с етикети “без добавки”, “без консерванти” или “био”.
Кои са Е-тата, за които да внимаваме най-много?
Ето кратък списък на някои от най-проблемните добавки:
-
Е102 (Тартразин) – синтетичен жълт оцветител, свързан с алергии и хиперактивност при деца.
-
Е110 (Сънсет Йелоу) – оцветител, възможен канцероген, забранен в някои страни.
-
Е120 (Кошенил/Кармин) – червен оцветител от насекоми; може да предизвика алергични реакции.
-
Е220 (Серен диоксид) – консервант, който може да влоши астмата и дразни дихателните пътища.
-
Е250 (Натриев нитрит) – консервант в месни продукти, свързан с риск от рак при високи количества.
-
Е621 (Мононатриев глутамат, MSG) – усилвател на вкуса, за който има съмнения, че причинява “синдром на китайския ресторант” – главоболие, гадене, изтръпване.
-
Е951 (Аспартам) – изкуствен подсладител, обсъждан за възможни неврологични и метаболитни ефекти.
Освен Е-тата, е важно да гледаме:
Когато четем етикетите на храните, освен за съдържанието на Е-та, е важно да обръщаме внимание и на други детайли, които пряко засягат здравето ни. Списъкът със съставки е ключов — там съставките са подредени в ред на количеството им. Ако на първо място виждаме захар, глюкозо-фруктозен сироп или палмово масло, това е знак, че храната е с ниска хранителна стойност.
Трябва да следим внимателно и за скритите форми на добавена захар – тя често се крие под различни имена като агаве, малтодекстрин, инвертирана захар. Важно е да гледаме и съдържанието на общи захари в хранителната стойност, не само дали пише “без добавена захар”.
Хидрогенираните мазнини са друга скрита опасност. Ако в съставките се споменава „частично хидрогенирано масло“, това означава наличие на трансмазнини, които увеличават риска от сърдечно-съдови заболявания. Препоръчително е да избираме храни със здравословни мазнини като зехтин, авокадо или краве масло.
Високото съдържание на сол също е често срещано в пакетираните продукти. Добра практика е да се търсят храни с по-малко от 400 мг натрий на порция. По-ниското съдържание на сол е от полза за кръвното налягане и сърдечното здраве.
Освен това е важно да обръщаме внимание на калорийната стойност и на съотношението между въглехидрати, белтъчини и мазнини. Продукти с високо съдържание на фибри и протеини са за предпочитане пред тези с излишна захар и празни калории.
Хора с алергии трябва да следят за обозначенията на етикета за съдържание или следи от глутен, ядки, мляко, яйца, соя, риба или миди. Обикновено производителите посочват това в края на списъка със съставките.
Произходът на продукта и начинът му на производство също са важни. Ако храната е обозначена като „натурална“, „био“ или „органична“, тя трябва да носи съответното сертификационно лого, което доказва контрола върху качеството й.
Накрая, не трябва да пропускаме срока на годност и условията за съхранение. Дори когато продуктът е още в срок, ако не е съхраняван правилно, качеството и безопасността му може да са нарушени.
