Как се прилага изкуствения интелект (ИИ) в здравеопазването в Израел, защо е необходима национална стратегия за целта, какво е управлението на рисковете, какви са препоръките към България – това е темата на здравния подкаст “В центъра на системата” на БНР. По темата говори Йоел Бен-Ор, директор “Дигитално здраве” в министерството на здравеопазването на Израел.
Как прилагате изкуствения интелект в здравеопазването в Израел?
В Израел има много приложения на изкуствения интелект по цялата верига на здравеопазването – от административните процеси и приема на пациентите, през клиничните решения, до проследяването и грижата след прегледа. Например, по време на лекарски преглед се използват системи с ИИ, които подпомагат лекаря с клинични насоки, обобщават посещението, подпомагат документацията и дават персонализирани препоръки към пациента. ИИ се използва и при анализ на различни медицински тестове. Част от тези решения са в пилотна фаза, а други вече са внедрени в национален мащаб.
Защо е необходима национална стратегия за дигитално здраве и ИИ?
Има два основни аспекта. Първият е управлението на риска. Където има нови технологии, има и рискове – затова е нужна ясна стратегия как тези рискове да се управляват. Вторият аспект е визията. Ние не искаме просто да внедряваме технологии, а да изградим по-добра здравна система. Националната стратегия дава яснота, посока и увереност както на здравните организации, така и на иноваторите и предприемачите.
Какви са основните рискове при използването на ИИ в здравеопазването?
Разбира се, има рискове. Те са свързани основно със защитата на личните данни, киберсигурността, конфиденциалността на медицинската информация и безопасността на пациентите. Правителството не може да управлява всеки отделен ИИ-проект, затова отговорността е споделена. В Израел здравните каси – така наречените организации за управление на здравеопазването – трябва сами да управляват рисковете, но в рамките на ясна регулаторна рамка.
Колко защитени са здравните данни?
Никой не може да обещае, че никога няма да има изтичане на данни. Такова обещание не може да бъде дадено в нито един сектор. Това, което можем и трябва да правим, е да управляваме риска – чрез защита на личните данни, силна киберсигурност и внимателно планиране още от началото на всеки проект. Това важи и за здравеопазването, и за работата на самите лекари.
Какво бихте препоръчали на България?
Първо, трябва да има ясен механизъм за сътрудничество между здравната система и предприемачите. Иновациите няма да дойдат само от самата здравна система – голяма част ще дойдат отвън. Второ, трябва да има регулиран и сигурен достъп до здравни данни за тези предприемачи, за да могат да разработват решения. И трето – правителството трябва ясно да заяви визията си. Без ясно политическо одобрение никой няма да поеме риска да инвестира и да иновира.
Къде ИИ е най-ефективен в здравеопазването?
Първата и най-развита фаза, както в Израел, така и в света, е образната диагностика – радиологията, компютърната томография, анализа на изображения. Оттам постепенно се разширяваме и към други медицински области.
Ще замени ли ИИ лекарите?
Независимо какво мислим, това вече се случва. Хората използват ИИ инструменти и правителствата трябва да решат как да реагират чрез регулации. Не вярвам в пълната автоматизация на медицинския преглед. Лекарите няма да позволят това – и не бива. Но някои рутинни задачи, като подновяване на рецепти при хронични заболявания, могат да бъдат автоматизирани или поети от медицински сестри. Това ще промени ролите в здравната система, но няма да премахне нуждата от лекари. Напротив – ще освободи време за по-важни и сложни задачи.
