Как общините реализират идеи и мобилизират собствените ресурси в полза на местното икономическо развитие, дори без европейско финансиране, как интегрират собствени и външни средства – това е фокус на форум, посветен на обмяна на опит и обсъждане на нуждата от подобряване на местните и национални инструменти за подкрепа чрез по-целенасочена държавна политика.
Собствени ресурси, вложени в полза на местното икономическо развитие
Модераторът Евгени Иванов, консултант и партньор по проект на НСОРБ „Растеж чрез активизиране на местния потенциал“, набеляза основните теми на добрите примери от общините. Представителите на местните власти презентираха добри практики и предизвикателства при прилагането на ключовите приоритети на Общата селскостопанска политика, като подобряване на свързаността и достъпността, оползотворяването на местните ресурси, по-ефективно пазарното партньорство, насърчаване на здравословното хранене, алтернативните решения за осигуряване на базисни услуги, както и воденото от общностите местно развитие.
“Поставяме ударението върху сравнителните ни предимства – в стопански, социален и екологичен план. Там, където селските общини превъзхождат градските агломерации и се възползват в пълна степен от уникалните собствени активи и обществена енергия”, каза Красимир Джонев, кмет на община Летница и председател на Постоянната комисия на НСОРБ по земеделие и развитие на селските райони.
“На този фон следва смяната в политически подход и средства. Селските общини да се възприемат не като еднообразна, изоставаща маса, а като обособени местни общности, които могат сами да дефинират и отстояват своите интереси, своите силни страни и специфични политики за развитие”, каза той. “Тези от нас, разположени наблизо или с лесен достъп до големите градове, нека да си сътрудничат с тях по линия на интегрираните териториални инвестиции. Останалите да се замислят за т.нар. умна специализация въз основа на местния потенциал”, посъветва кметът на Летница.
Подходът на подкрепа също се ревизира – от единни стандарти или административни мерки, налагани отгоре надолу, към насърчаване на местни стратегии и проекти, разработени отдолу нагоре. Въз основа на тези нови постановки Европейската комисия изведе своята нова, актуална Дългосрочна визия за развитие на селските райони. Тя се основава на изпълнението през плановия период 2014-2022 г. и предпоставя усилия в настоящия период 2023-2027 г., който много напредна, а България още е в преходен период. Стана ясно, че през декември ще можем да кандидатстване за пръв път от този програмен период. Особено ударение се поставя на допълняемостта с националните инвестиции по линия на осигуряване на равен достъп до базисни услуги и инфраструктура. С инвестиционната програма за първи път малките и селските общини разполагат с огромен ресурс.
Кметът на община Тутракан Димитър Стефанов представи опита на администрацията с удачно и устойчиво оползотворяване на местния потенциал, използвайки собствен и привлечен ресурс. Той представи Диорамата на Тутраканската епопея, Музея на Дунавското рибарство, Рибарската махала и “Огненият Дунав” като достоен пример за запазване и възраждане на културното наследство. В Диорамата са предвидени места за всяка възраст с отделни гидове. Посетителите могат да видят окопи и да вземат участие в 5D битка.
Кметът на община Бяла, Русенска област, Димитър Славов представи проекта за консервация на прочутия мост на Уста Колю Фичето и близкия туристически център. Това е един пример за добавяне на стойност и активен маркетинг на уникален местен актив.
В панела, посветен на общинския опит в подкрепа на местните производители, беше представен опитът на общините Елена и Брезово. Концепцията на община Елена заложи на ключовите си конкурентни предимства – чистата среда, съхранените традиционни производства и сериозния туристически потенциал на Еленския Балкан. “Подкрепено беше производството на специфични продукти от местното животновъдство, съчетано с разнообразяване на съпътстващите услуги в сферата на туризма и културното развитие”, посочи кметът Дилян Млъзев.
Община Брезово изгради база и формира екип, който ще подпомага местните хора да насочат усилията си в производство на екологически чисти продукти. Общината наложи на пазара марка “Био Брезово” като синоним на най-висок стандарт и гарант за качество.
Борис Бояджиев, директор на дирекция в община Троян, представи развитата практика за осигуряване на здравословно училищно и обществено хранене чрез собствени оранжериен комплекс и овощни градини. Общината стана първата в страната, регистрирана като земеделски производител. По нейния път тръгна Ловеч, която също сертифицират земеделски производител.
В отделен панел бяха представени интересни примери от общини за осигуряване на основни услуги в общността. Кметът на Летница Красимир Джонев разказа как се справят с гражданската защита чрез собствени пожарни екипи и доброволни формирования, как си сътрудничат с пожарната служба в побратимения им немски град Базел и подкрепата, която получават от там.
Айкут Хюсеинов, управител на “Върбица Транс” ЕООД представи решението на общината за осигуряване на достъпност до малките населени места, формирайки общинско предприятие.
Кметът на община Гоце Делчев Владимир Москов разказа как с различни проекти местната администрация обновява базата на общинската болница в града, инвестира в ремонт за сградите, подмяна на отоплението и медицинска апаратура, осигури оборудван мобилен медицински кабинет. Сега общината може да се похвали с финансово стабилна общинска болница и отличен опит с мобилни здравни грижи и медицинско наблюдение в домашна среда за уязвимите жители.
Кметът на Поморие Иван Алексиев с атрактивна презентация запозна колегите си с усилията на общинското ръководство да развият конкурентен туристически продукт. “Плаващият музикален фонтан в града е впечатляващо съоръжение в морето, закотвено на близо 25 м от брега, финансиран по Програмата за морско дело и рибарство. Над 3 хиляди зрители наблюдаваха шоуто всяка вечер, всички заведения работеха, а корабчетата и лодките возеха туристи цяла нощ”, каза кметът.
Заместник -министърът д-р Лозана Василева започна изказването си с информация за публикуваното за обществено обсъждане ПМС, което да прекъсне двегодишната криза с изпълнението на ВОМР и финансирането на стратегиите за местно развитие и прилагане на единен процедурен подход за многофондово финансиране. Тя изказа благодарност на Сдружението за доброто партньорство и диалог и увери, че в лицето на МЗХ общините имат надежден партньор.
Василева сподели, че през декември се очаква да бъдат отворени общинските мерки, чиято методика за подбор е разработена заедно с НСОРБ. Ще има средства и гарантиран бюджет за всяка община, в рамките на който местните администрации ще могат да приоритизират своите инвестиции. Няма ограничения на дейностите, а приемът ще бъде през системата за е-управление на ДФЗ.
Василева предложи срокът на приема да бъде съкратен от шест на три месеца, тъй като през този период не могат да се оценяват готовите проекти на общините.
Отделно от инфраструктурните проекти, д-р Лозана Василева посочи, че има промяна в наредбата за обществените поръчки и по-точно в частта с екологичните изисквания. Там има въведено изискване за включване на процент био продукти. МЗХ предлага съдействие на общините за установяване на контакти с биологични производители.
Министерството предлага се другата година да се отворят т. нар. горски мерки, по които бенефициенти да бъдат общини с горски територии. Мерките включват средства за залесяване, възстановяване и превенция на горските масиви. Ще има и нова мярка, която е за текущи разходи за поддържане за новосъздадени гори. За възстановяването на горските пътища ще може да се кандидатства по мярката за превенция. По същата мярка са допустими и високотехнологични решения – напр. камери за наблюдение на горски масиви, и обследвания.
Предвиждат се прием Представителите на местните власти отново поставиха проблема с дългата съгласувателна процедура с НИНКН, когато става въпрос за паметници на културата.
