На днешната дата преди 246 години се случва най-опустошителното земетресение на територията на Европа – Лисабонското земетресение.
То е сред най-разрушителните и смъртоносни земетресения в историята на Стария континент.
На 1 ноември 1755 г., в 9:40 сутринта, Лисабон е разлюлян от мощен трус. Той е последван от цунами и пожари, които общо убиват между 60 000 и 100 000 души. Трагедията се случва в Деня на Вси светии, празнуван тържествено в католическа Португалия. Основният трус с магнитуд 9 по скалата на Рихтер продължава около шест минути, като предизвиква огромни пукнатини с дълбочина около шест метра.
Епицентър му се намира в Атлантическия океан на около 200 km западно-югозападно от нос Сау Вишенте.
Минути след земетресението, Лисабон е ударен от три гигантски вълни цунами, които поглъщат пристанището и центъра на града. В зоната, незасегната пряко от вълните, пък избухва пожар, който е потушен чак след пет дни. Земетресението е усетено в цяла Европа. Цунами помитат бреговете на Северна Африка, а на запад достигат дори до Барбадос и Мартиника в Карибите. От населението на Лисабон, което е 275 000 преди бедствието, са загинали 90 000 души. Десет хиляди са жертвите в Мароко. Цели 85% от сградите в Лисабон са разрушени, включително прочути дворци и библиотеки. Новата “Феникс опера”, построена само шест месеца преди това, изгаря до основи. Творби на Тициан, Рубенс и Кореджо, записки от пътешествията на Вашку да Гама и други ранни мореплаватели, както и целият кралски архив са загубени. Кралското семейство не е засегнато от земетресението, тъй като по случайност този ден е излязло на пикник извън града. Премиерът Себастиао ди Мелу свиква архитекти и инженери. Градът се почиства от развалините цяла година.
Мото на португалската столица стават широките булеварди, а новите сгради са първите в света със защитни конструкции срещу земетресения. Лисабонският трус е първото широко документирано бедствие от такава величина в историята.
Стремежът на португалското правителство да установи причините за земетресението дава началото на първите научни изследвания в тази област, което поставя началото на съвременната сеизмология.








