Урологични болести, съвременна урологичната хирургия при рак на простата и развитието на бъбречните трансплантации във ВМА – това е една от темите, които проследява здравният подкаст на БНР “В центъра на системата” с автор и водещ Гергана Хрисчева. Гост е д-р Огнян Гъцев – уролог и хирург в Клиника по урология на ВМА. “В последното десетилетие ракът на простатната жлеза заема първо място сред урологичните заболявания при мъжете. За съжаление, го откриваме и при все по-млади пациенти”, подчерта специалистът.
По-млади пациенти и по-добра диагностика
Заболяването традиционно се свързва с възрастта над 50 години, но благодарение на по-съвременните методи за диагностика, днес то се установява значително по-рано. “Най-младите пациенти, при които откриваме тази болест, са около 45-годишна възраст. Това до голяма степен се дължи на по-добрата диагностика”, обясни д-р Гъцев. Той подчертава, че досегашният основен маркер – простатно-специфичният антиген (PSA) – не е достатъчен сам по себе си: “Този маркер е органно специфичен, но не е специфичен за рак. Той може да бъде повишен и при други заболявания”.
ЯМР – ключов инструмент в съвременния скрининг
Според специалиста ядрено-магнитният резонанс играе все по-важна роля в ранното откриване. “Ядрено-магнитният резонанс ни дава много по-прецизна оценка и реално определя необходимостта от биопсия”, каза той.
По думите му, най-ефективният съвременен подход включва комбинирана диагностика:
– PSA тест
– ЯМР
– т.нар. fusion биопсия (съчетание на образни методи в реално време)
Това позволява да се открие заболяването в много ранен стадий, когато е локализирано и лечимо.
Скринингът – все още недостатъчен
В България все още липсва организиран скрининг за рак на простатата.
“На практика ние нямаме скрининг – разчитаме основно на PSA. Би било добре при рисковите групи да се включи и ЯМР”, посочи д-р Гъцев.
Той препоръчва:
– мъжете над 50 г. → ежегоден PSA
– мъжете с наследствен риск → започване още след 45 г.
Технологиите променят лечението
Съвременната урология отбелязва сериозен напредък, особено в хирургичното лечение. “Роботизираната хирургия вече е стандарт, а не бъдеще”, категоричен е специалистът.
Сред водещите иновации са:
– робот-асистирани операции
– лазерна хирургия без разрез
– миниатюризирани инструменти
– 3D моделиране и изкуствен интелект
Тези технологии дават изключителна прецизност, по-малко травма и по-бързо възстановяване за пациента.
Обучението на младите лекари – ключ към бъдещето на урологията
Сериозен акцент в работата на Клиниката по урология на ВМА е подготовката на новото поколение специалисти. “Изключително важно е, че разполагаме със съвременен симулационен център, който позволява на младите лекари да отработват различни хирургични техники преди да влязат в операционната зала”, подчерта д-р Гъцев.
По думите му, това е съществено предимство, тъй като на много места обучението се ограничава до наблюдение: “На много места младите лекари виждат операциите само на видео. При нас те имат възможност да тренират в реалистична среда с електронни симулатори”.
Клиниката във ВМА активно работи и за поддържане на високо международно ниво чрез специализирани обучения и научни събития: “Нашият ежегоден симпозиум по ендоурология и минимално инвазивна хирургия събира световни лидери, които демонстрират авангардни техники на живо. Това дава шанс на младите специалисти да бъдат в крак с най-доброто в света”.
Изкуственият интелект – следващата стъпка
Изкуственият интелект вече намира приложение в диагностиката и планирането на операции.
“Очакваме в близките години той да ни асистира в реално време по време на хирургията – да разпознава анатомични структури и да намалява риска от грешки”, обясни д-р Гъцев.
Бъбречните трансплантации – предизвикателство за системата
ВМА е сред малкото центрове в България, където се извършват бъбречни трансплантации, наред с чернодробните.
“Най-голямото предизвикателство не е технологията, а доверието – донорството е акт на най-висок хуманизъм”, подчерта лекарят. Според него липсата на донори остава основен проблем, който изисква усилия от цялото общество.
Най-важното: ранната диагноза спасява живот
Посланието към пациентите е ясно – няма място за страх, но има място за отговорност.
“Лечение има. Когато заболяването се открие навреме, то е напълно лечимо”, уверява д-р Гъцев. И допълни: “Туморният маркер е една аларма – не трябва да бъде нито пренебрегван, нито да води до паника. Един пациент не трябва да бъде нито притиснат, нито изпуснат”.
Мотивацията – усмивката на пациента
В края на разговора д-р Гъцев сподели какво го движи в професията: “Една усмивка на пациент ден-два след тежка операция – това е най-голямата мотивация”.
