Калин Врачански е Борис Морев, а Диана Димитрова е Ирина в драматизацията на Юрий Дачев по “Тютюн” на гениалния Димитър Димов. Премиерата ще бъде в театъра на Варна, постановката е на Бина Харалампиева.
“Случи се. Чаках тази роля. С този режисьор, с тези актьори. Тази чудовищна, мощна драматизация, която никой не е дръзнал да поставя. Чаках да изпитам до къде мога да стигна, какво мога да си позволя и си давам сметка, че това е само началото. Репетираме “Тютюн” по романа на Димитър Димов”, написа д-р Огнянова (Диана Димитрова) от “Откраднат живот”. Тя и Врачански ще трябва да съберат цялата си актьорска мощ, за да се пресъздадат убедително два от най-загадъчните и сложни образи в българската литература – на обречени от времето и греховете си любовници.
На сцената в морската столица на 20 и 21 септември ще излязат още Стоян Радев, Пламен Димитров, Свилен Стоянов, Христина Джурова, Веселина Михалкова.
Малко предистория
Калин Врачански наследява ролята от Йордан Матев, а Диана Димитрова – от Невена Коканова. Филмът “Тютюн” на Никола Корабов и Въло Радев, който тогава все още е оператор, се завърта на фестивала в Кан през 1963 година.
Димитър Димов (1909-1966) пише “Тютюн” в Пловдив, където е доцент в Аграрния университет. Ветеринарен лекар с блестяща академична и научна кариера, той е професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни във ВССИ, София и автор на над 20 научноизследователски труда в областта на ветеринарната медицина.
“Тютюн”, публикуван за пръв път през 1951 г., разглежда въпроса за самотата на личността и натиска на капитала върху нравствените устои на човека. Още на следващата година е заклеймен в дискусия на Съюза на българските писатели за “проводник на западно влияние” и политически “неправоверно” съдържание. Въпреки поздравителната телеграма от тогавашния министър-председател Вълко Червенков, казионната критика, под предводителството на Пантелей Зарев, оказва натиск върху писателя да промени текста. Така се ражда втората редакция на “Тютюн” (1954), допълнена с герои в стила на господстващия тогава “социалистически реализъм” (1955). Десетилетия наред в тоталитарна България се разпространява само тази официална версия на романа. Първоначалният му вариант е публикуван отново, благодарение на наследниците, едва през 1992 г.
