Ако животът беше филм какъв жанр щеше да бъде?
Животът е трагикомичен филм.
А заглавието… „Плачи с усмивка на уста“.
Така поне казва актьорът и досегашен директор на Сатиричния театър в София Калин Сърменов. Популярният артист разговаря с нас в днешния Ден на българското кино.
За жалост, обаче, и за разлика от залите в театрите, киносалоните са почти празни, смята той. А причините не са една или две.
“Киното в световен мащаб започна да отстъпва пред телевизията. Последните повече от 10 години телевизията придобива все по-голямо влияние и да завзема все по-големи територии. Някои от най-големите продуценти, като Джери Брукхаймър, се пренасочиха към телевизионните пространства. Причината е, че чрез сериалите могат да се разкажат много по-дълги саги. Във времето, в което живеем, отделените 2-3 часа за филм са изключително много. Но е поносимо у дома да отделим един час за сериал. Също така, ако трябва да стигнете до центъра на София, за да отидете на кино в час пик – колко време и усилия ви трябват?”, обясни героят от “Седем часа разлика”.
“По-големият проблем е в качеството, което предлагаме на зрителя“, категоричен е той.
А фокусът на пожелание в днешния Ден на българското кино е “да се обърнем малко към себе си, да се огледаме в огледалото и да си кажем кои сме. Да си подредим приоритите и да си махнем зависимостите в тази малка държава“, заяви Калин Сърменов.
Какво е лекарството срещу ковид…
“Работа и спазване на мерките. Не трябва да омаловажаме това, което се случва. Ние сме във война, която няма да приключи утре. Тя ще продължи и ние трябва да свикнем да живеем”, казва актьорът.
