Честит празник, Карнобат!
Виненият рай на България чества своя ден на днешната дата. С решение на общински съвет от 30 юни 1999 г. датата 26-ти септември е обявена за Ден на град Карнобат. Изборът не е случаен. На 26 септември православната църква чества успението на Св. апостол и евангелист Йоан Богослов, небесен закрилник на града и обединител на православните християни. “А нашата църква носи името на свети Йоан Богослов”, казва кметът на Карнобат Георги Димитров.
Територията на днешния град е обитавана от най-дълбока древност. За това свидетелстват Карнобатската селищна могила и римската крепост Маркела, край която през VIII век кан Кардам удържал бляскава победа над византийците.
Карнобат със своя богат поселищен живот, още от времето на неолита до античността се вписва в общото културно развитие на Балканите. Обособява се като район със стратегическо значение през българското средновековие, заема възлово място през османо-турската епоха и има значимо културно присъствие в новата и най-новата история на България.
Първите достигнали до нас сведения за Карнобат са на арабския географ Ал-Идриси (1153 г.), който в своята „География” споменава град с име – Ракнуи. През 1762 г. дубровничанинът Божкович за първи път го назовава със сегашното му име Карнобат.
Превратностите на историята не подминават Карнобат, който изминава дълъг път на несгоди и възходи. Повечето български историци са склонни да приемат че завладяването на южнобългарските градове, в това число и Карнобат, става през 1371 г. Изворите сочат, че през XV-XIX в. градът е бил с административни функции в Османската империя, значим стопанско търговски и пътно-съобщителен център в района, занаятчийско и търговско средище с ежегоден панаир.
Карнобатския панаир е сред утвърдените общо български панаирни центрове, наред с Узунджовския, Татарпазарджийския, Сливенския, Старозагорския и др. По време на неговото провеждане се търгуват разнообразни стоки – дървен материал, сарашки и железарски стоки, хранителни и селско стопански продукти. Той е отбелязан от множество пътешественици, сред които е и Руджиер Йосиф Бошкович, описал панаира през 1762 г.
През Възраждането Карнобат става обединителен център на култура и просвета, допринася за духовното пробуждане и издигане на района. Показателен факт за свободолюбивия дух на българите тук е свещенодействието на поп Стойко Владиславов (бъдещият епископ Софроний Врачански) в Карнобатска енория през 1791-1792 г.; построяването на църквата „Св. Йоан Богослов през 1838 г.; създаването на карнобатското читалище в 1862 г., което е едно от първите български читалища и откриването на светско училище през 1864 г.
По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. районът става жертва на безчинстващи башибозуци и черкези. Връхна точка на кървавите събития за града е 1 януари 1878 г., когато загиват 56 души. Градът е освободен на 24 януари 1878 г.
В Карнобатския край винопроизводството има многовековна традиция. Доказателство за това са разкопките на многобройните тракийски могили в района на Карнобат, при които са открити червенофигурни керамики с изображения на бог Дионис, както и различни съдове за вино. Сведения за винопроизводството по тези земи откриваме и в историческите хроники от V-IV век пр.н.е.
По време на Първото българско царство, величествената средновековна крепост „Маркели“ освен защитната си функция играела и ролята на винохранилище.
За добре поддържаните лозя и хубавото вино в района на Карнобат се споменава и в бележките на десетки чужди пътешественици – немци, французи, англичани, поляци, унгарци, посещавали тези земи в периода XV – XIX век.
Източник: община Карнобат/karnobat-ob.bg/
