Публикуваният за обществено обсъждане проект за Национална карта на висшето образование в Република България ще се актуализира всяка година, за да отразява промените в приема и реализацията на студентите. Ще се актуализира и методиката за подбор на индикаторите в документа, за да отчете още по-добре спецификите на висшето образование по региони и висши училища, съобщават от МОН.
Това беше подчертано на публичното обсъждане на проекта за Карта на висшето образование, организирано от Министерството на образованието и науката. В него участваха ръководството на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България, представители на работодателските и синдикалните организации, Националното сдружение на общините, Националното представителство на студентските съвети и други заинтересовани институции.
Числата в Картата са обективни и са взети от съответните регистри и бази данни в държавата.
От данните се вижда също, че въпреки напълно свободния прием до 2015 г. висшите училища са прилагали свои вътрешни механизми за отсяване на добрите студенти. Средно над 40% от кандидатите, приемани в бакалавърски специалности от 2012 г. насам, не са успели да стигнат до диплома. В 22 професионални направления през повечето от годините получилите бакалавърска степен са 50 и дори под 50% от постъпилите в първи курс. В осем от тях тази тенденция е трайна през последните пет години. Това са „Биотехнологии“, „Филология“, „Растениевъдство“, „Електротехника, електроника и автоматика“, „Машинно инженерство“, „Спорт“, „Животновъдство“ и „Горско стопанство“.
С промяна в Закона за висшето образование от 2016 г. държавата започна да регулира бройките за прием според потребностите на пазара на труда. Очаква се постепенното свиване на местата за кандидат-студенти от 2016 г. насам да доведе до размествания в Картата на висшето образование през следващите няколко години.
„Има висши училища, чиято дейност не може да бъде отразена изцяло чрез числата в документа. Такова е Висшето военноморско училище във Варна. Поради спецификата на професията на моряка много от неговите възпитаници работят на кораби, регистрирани в чужбина. В същото време те участват в икономическото развитие на страната, тъй като изпращат средства на своите семейства в България. Този принос обаче в момента не се отчита по съответния начин в официалните регистри, които използваме за Картата“, каза проф. Денков. Според него такива специални случаи трябва да бъдат изрично отбелязани и обяснени в документа.
Най-важното според министъра е как ще бъде използвана Картата на висшето образование и как ще се преодолеят проблемите, откроени в нея.
„Решенията ще бъдат политически, при което неминуемо ще се сблъскат две гледни точки“, смята министър Денков. „Едната е, че е достатъчно да има седем-осем висши училища общо за цялата страна и че това ще осигури високо качество на висшето образование. Другата гледна точка е, че висшите училища са двигатели на икономическото развитие на регионите и затова във всеки по-голям регион трябва да има силно развито висше образование. В този случай не броят и големината, а качеството на преподаване в съответния университет ще е определящо за неговата роля в националната система. „Задача на следващите политици ще бъде да съчетаят тези две гледни точки и да ги адаптират към условията в България, за да осигурят равен достъп до качествено висше образование в цялата страна“, подчерта проф. Николай Денков.
