Преди време министерството на земеделието започна обществена консултация по концепция на нов проект на Закон за съсловната организация на ветеринарните лекари. В основата на предложението е съществуващите 11 организации на ветеринарните лекари да се обединят в една.
Другият напън за регулиране е поредният законопроект на няколко брокери да си осигурят власт чрез създаване на съсловна организация със задължително членство и да затворят сектора на посредническите услуги при сделки с недвижими имоти. Същият опит имаше и преди година, и преди десет години. Темата коментира Зорница Славова от Института за пазарна икономика (ИПИ). Тогава ИПИ написа, изпрати (включително до Комисията за защита на конкуренцията) и публикува становище против този законопроект.
“И в двата проектозакона се виждат принципите и елементите на тежко регулиране чрез създаване на квази-държавна структура (при ветеринарите е съсловна организация, а при брокерите – камара), в която упражняващите професията са задължени да членуват, за да им даде някой право да работят. Това е свързано и с акредитация или вписване в регистър от страна на структурата, налагане на определени нива на цени на услугите, членски вноски, задължителни изпити, курсове и обучения, налагане на глоби”, коментира Славова.
По думите й подобни похвати не са новост и вече се прилагат в една или друга форма при други професии (което изобщо не ги прави добър пример), така че и тези предложения следват установения тренд от искания за контрол в даден бранш. Проблемът е, че този тип регулиране е антипазарен, осъжда се и от българските, и от европейските институции (например от КЗК тук и от ЕК) и в общия случай води до необосновано повишаване на цените на услугите, силно ограничаване на конкуренцията и намаляване на качеството, избора, сигурността и бързината на услугите.
Нещо повече – и за съществуващите регулации, и за новите искания за такива явно е повече от необходимо въвеждането на задължение за редовен преглед на нивото на регулиране на свободните професии в България и прилагане на теста на Wouters, използван в ЕС, а именно:
– Проверка дали целите на професионалното регулиране са свързани с цели от обществен интерес;
– Проверка дали антиконкурентните ефекти са присъщи на преследването на целите от обществен интерес (тест за необходимост);
– Проверка дали антиконкурентните ефекти надхвърлят необходимото, за да се гарантира правилното упражняване на професията (тест за пропорционалност).
“При всички положения обаче подобно картелизиране на гилдиите и даването на огромна власт в ръцете на браншовите организации, с което те могат да влияят директно на пазара, не може да съществува в една пазарна икономика”, предупреждава в заключение Зорница Славова.
