ББР е създадена с цел да подпомага малките и средни предприятия. Банката е раздавала големи кредити на определен кръг фирми, извън устава на банката. ББР е раздала на 20 фирми 90% от капитала си или над 2 млрд. лева. Средният размер на дълга на всяка фирма е бил 80 млн. лева. В сравнение с повечето банки за развитие по света, това е нечувано. Данните изнесе в парламента служебният министър на икономиката Кирил Петков. Той отказа да назове имената на фирмите, тъй като това е нарушение на банковата тайна. Петков обаче не скри, че има риск част от заемите да не бъдат върнати.
“Банката е стабилна, защото данъкоплатците са вкарали в нея над 1 млрд. лева. Част от кредитите обаче може да не бъдат върнати. Това открихме през седмиците, в които правехме проверка”, отчете министърът. Петков бе категоричен, че при всяка една нередност, данните ще бъдат предавани на прокуратурата. „За мен това е кражба на парите на данъкоплатците“, каза още министърът. “Едно от най-ценните неща, които аз притежавам е независимост. Преди да стана министър, управлявах една много успешна компания. Никой не е финансирал при мен от тези фондове, затова и никой не може да ми повлияе”, отговори министър Петков в отговор на депутатски въпрос.
При проверката на ББР е открито още, че оправданието е банката да бъде на печалба. “Това, което се забелязва обаче е, че за 2020 г. загубите на банката са за 130 млн. лева., а в началото на 2021 г. загубите ще са около 100 000 лева. Идеята, че тези кредити са били там, банката да спечели, явно не е точно така. Другото, което забелязахме, е като говорихме за управлението на риска на банката, той не се е опитвал дали има свързаност между кредитополучателите. Те са работили в точно обратното на логиката начин, когато са опитвали да оправдават, че няма”, каза Кирил Петков.
“Следващото нещо, което направи огромно впечатление е, че средният матуритет на тези 20 заема, надвишава 10 години, като другото нещо, което е факт е, че повечето от тях имат така нареченото балонно плащане накрая. Както във въпроса беше зададен – плащате си за 10 години лихвата и накрая цялата главница идва изведнъж. Тези заеми съществуват по света, но те са високо рискови и обикновено обезпечението трябва да е много сериозно, когато очаквате някой да ви върне парите след 10 години. Какво видяхме за обезпеченията. Тук ще дам конкретни примери, без да казвам имената на фирмите, за да не нарушавам банковата тайна. Ето един кредит от 150 млн. например, който има някакви имоти като обезпечение. В договора за кредитиране се казва – кредитополучателят не може да се разпорежда с това недвижимо имущество по никакъв начин, докато този кредит не е изплатен. Ако го направи, глобата е 5000 лв. за 150 млн. заем”, обясни министър Кирил Петков.
