Необходима е спешна реформа в районите за планиране в България. Сегашното райониране очертава все по-големи икономически дисбаланси в тях по отношение на безвъзмездната помощ от ЕС в изпълнение на кохезионната политика – на сближаване и преодоляване на икономическите дисбаланси. Проблемът е огромен в Югозападния район за планиране, в който е и София-град. Столицата изсмуква не само финансовия, но и човешкия ресурс. Това мнение изразиха кметове и областни управители, цитирани от БНР.Обособяването на районите за планиране в ЕС, що се отнася до кохезионната по литика, е направено по два основни критерия – население и брутeн вътрешен продукт като стандарт на покупателна способност, отнесен към средноевропейските стойности. Къде са изкривяванията през последните 15 години, които днес изглеждат драматично несправедливи?
От гледна точка на брутния вътрешен продукт, правилата на ЕС са ясни – при 100 и над 100 единици районите получават 30 процента съфинансиране за проектите на инвеститорите и бизнеса. Районите в преход, които имат БВП от 75 до 100 единици спрямо средния за ЕС, получават 60% безвъзмездна помощ, а слабо развитите райони – 85%.
Югозападният район през 2022 г. достигна почти 100%, което намали помощта от ЕС към бизнеса на 30%. И докато нивата за столицата вече гонят 130%, другите области – Перник, Кюстендил и Благоевград, имат между 31 и 34 процента БВП като стандарт на покупателната способност, а София-област – 54%. Пакетирането на тези области със столицата София ограничава достъпа им до европейски средства, прави ги неблагоприятни за инвестиции и реално пречи на ефективната кохезионна политика, сочи анализът на Института за пазарна икономика. Потвърдиха го на среща и кметовете от Сдружението на Югозападните общини.
“София категорично трябва да бъде отделно. Ние не трябва да бъдем със София”, подчерта кметът на Кюстендил Огнян Атанасов. По думите му, това пакетиране вече дава своите негативни плодове – обезлюдяване на общини и падане на стандарта на живот.
“Това, което получава бизнесът като помощ от Европа, е 70% във всички останали региони. Ние, защото сме заедно със София и като район сме много добре, нашият бизнес получава 30% съфинансиране. Това убива бизнеса, кара инвеститорите да инвестират в останалите 5 района, а не в Югозападния. София ни изсмуква и като хора, и като бизнес. Кой нормален бизнес ще реши да инвестира при 30% грант в Югозападна България и кой . във всички други райони при 70%? Отговорът е ясен”, аргументира се Атанасов.
Проблемът не е само в цифрите и не само тези области страдат.
“От това София се задъхва. Има ли места в детските градини? Има ли нормални квартали, от новите, с инфраструктура? Ако има целенасочена политика да се помага на тези 4 области, тогава и за София ще бъде добре. Защото при нас има свободни места в детските градини. Нашите квартали са развити, имат всичко. Само че хората избират да живеят в София заради високите възнаграждения”, обърна внимание още Огнян Атанасов.
В битката за ново райониране се включиха и областните управители. “Този процес трябва да започне незабавно”, заяви Георги Динев, областен управител на Благоевград. По думите му целта е новото райониране да влезе в сила за програмния период от 2028 до 2034 година.
По отношение на другия критерий – население, анализът на ИПИ показва, че през 2023 г. два от районите за планиране – Северозападният и Северният централен, вече са под критерия за поне 800 хиляди души население, а Североизточният и Югоизточният се приближават към тях с бързи темпове. Този критерий на ЕС вече е нарушен при сегашното райониране.
Кметът на Кюстендил Огнян Атанасов изтъква това като още един сериозен аргумент да се предприеме преразглеждане на районирането: “Може да ни задължат да запазим и шестте района, но да бъдат форматирани по друг начин. Има как да стане – може да се направи и Западен район: от Видин до Кулата без София. София трябва да бъде отделена в самостоятелен район!”
“И един енергиен рецидив: по отношение на териториалните планове за справедлив преход Перник и Кюстендил на практика са дисквалифицирани”, алармира още Атанасов. И допълни: “Имаме същия проблем – и в двете области интензитетът на помощта за фирмите отново ще бъде много нисък и няма да бъде като в Стара Загора – над 60%. В момента търсим варианти по регламенти как да избегнем за определени сектори това и да се вдигне. Райони, които са пострадали вследствие на закриването на въглищните мини и централи, продължават да патят заради районирането”.
