Инж. Владимир Александров, кмет на Етрополе, в интервю за БНР:
Събрахте много хора и гости в града на Петровден.
Когато се празнува Петровден, хората се събират. И тази година беше показателна. Включително и Алеята на занаятите – алея, която лично мисля да популяризирам и да разширя дейността й, най-малкото затова, че като българин и кмет на община държа да презентирам това, което се произвежда в нея – българската продукция, а не в вносната.
Преди време един от заместник-кметовете тогава Ивайло Георгиев каза, че приоритет на управлението ви е да изпълните предизборната си кампания и обещанията към гражданите. Докъде стигнахте с реализирането Етрополе да разполага с пречиствателна станция?
Пречиствателната станция е един от най-големите проблеми за нашия град. В годините този проблем е нерешен, въпреки смените и амбициите на доста предходни кметове. Към днешна дата смея да твърдя, че през Общински съвет мина проект за устройствен план и към днешна дата сме разписали прединвестиционно проектиране с цел да запазим съществуващото съоръжение и евентуално да наградим ново. Но всичко това ще го разберем след може би още около 60 дена, защото дните, в които трябва да се предаде договора по ПИП, са 90 дена от неговото подписване. Ние го разписахме в месец май. Искам да изкажа своите благодарности към Росица Итова – областния шеф на ВиК, както и към доц. Галя Бърдарска за това, че ни съдействат по подготовката на техническото задание за проектиране. Направихме едно цялостно обследване на всички водохващания – хубаво е слушателите и гражданите на нашия град да го знаят, с което изследвахме дебитите, качеството на водата. Смея да твърдя, че етрополци пият добра вода, но мътността понякога минава над 57 NTU, което не е ОК. Това са около 5-7% на годишна база, имаме влошено качество на водата. И да кажем, че около 92 – 93% имаме добри показатели на питейната вода. Единственият проблем към днешна дата е мътността на водата, особено при валежи. Наблюдава се буквално и сега във водопроводната мрежа на града.
По какви други проекти работите, които целят развитието на общината?
Проектите не са малко. Задачите са доста. Етрополе никога не е имало благоустройствена компания или БКС, създадено общинско предприятие, което да се грижи за чистотата, озеленяването, сметосъбирането. В момента сме в процес по създаването. С решение на Общински съвет ми се дадоха правомощия като кмет да организирам тази дейност и се надявам през август или септември най-късно това нещо да е вече факт. В момента се водят и преговори с юристите на съществуващата фирма – “Уейст Солюшънс”, която подържа сметосъбирането в нашия град. Така че мисля, че това ще е факт август. Също така създаването на едно социално предприятие, което да се грижи за обществената кухня в нашия град. Досега тази услуга беше изнесена от фирми. Естествено, аз мисля, че е редно общината сама да организира готвенето и подсигуряването на топъл обяд, проектите и програмите и грижи в дома са ни да готвим, а не да отдаваме тази дейност на други. Надявам се от 15 юли да бъде факт. В момента назначаваме хората, така че нещата се движат и се надявам за всички граждани да са в правилната посока. От това нещо ще спечелят само етрополци, защото ще бъдат икономисани немалко средства на годишна база, които естествено можем да преразпределим за други дейности в нашата община.
Говори се, че предстои в Етрополе да бъде изграден внушителен паметник на Васил Левски, какъвто почти никъде няма. Това ваша инициатива ли е и с какво ще е по-различна тази скулптура на Апостола?
Внушителен не бих казал, но един забележителен паметник би следвало да се направи в нашия град. Казвам защо. Зад проекта седят архитект Станислав Константинов и скулпторът Красимир Ангелов. Те имат десетки паметници, изработени на Апостола, но може би за първи път ще бъде изработена триметрова фигура в цял ръст, която ще бъде поставена на сегашната морена в нашия град. Естествено, цялата процедура е спазена, с обществено обсъждане. Аз лично като кмет в началото мислех, че мястото на паметника е тук, в центъра на нашия град, но доста бързо ме убедиха в противното, защото нашият град има един прекрасен, утвърден във времето революционер, писател, деец – това е Тодор Пеев. Читалището е кръстено на негово име и самият център, самата архитектурна линия и дизайн е направена в негова чест. И затова мисля, че е редно паметникът на Апостола да е на мястото, на което е осъществен и сега, където се намира морената. Благодаря за съдействието на Краси Ангелов. Отварям една скоба. Този паметник ще бъде изграден по програма “Българските добродетели” – това е една програма с групата ГЕОТЕХМИН, която мисля, че шеста-седма година ще е на територията на нашата община и няма да тежи най-вече на бюджета на етрополци.
Вие сте един от малкото толкова дейни кметови. Изглежда, че всичко правите с лекота и с лекота ви се случва. Срещате ли трудности по време на управлението си?
Явно изглежда, че с лекота се случват нещата, а реално не е така. Със сигурност трудностите са всеки ден, ежедневно. Идвам от голяма група фирми и практиката ми и работата ми досега не са изпитвали такава трудност, може би най-вече в работата с хората, защото тук работата е изключително много и проблемите са от най-различен тип. Естествено, че има проблеми, но за да се решават проблемите е важен екипът. И именно затова са наложи немалко промени да направим в нашата община и да я направя в модела, в който аз смятам, че е правилен за управление и структура на една община, за дейността, за да могат да се взимат по-лесно решенията и реално да имаме повече компетентни хора, на които да разчитаме.
Кое е нещото, което сте искал да реализирате досега и все още не сте успял?
Може би от всичките ми цели и амбиции и с което аз лично ще се чувствам най-удовлетворен, това е, ако спра трудната миграция от нашата община и я направя в обратни цифри. Ако към днешна дата около 280 човека влизат да работят в нашата община, то около 770 човека излиза да работят. За една община около с 11 000 жители това са сериозни цифри. Трудната миграция е около 15 – 16%. Искам тези 15 – 16% хора, които излизат от нашата община да работят, реално да останат 5. Това, което трябва да направим, е да разкрием поне едно ново предприятие и едни нови работни места, които да подсигурят работа на от 80 до 100 човека. Това ще е голям напредък за нас.
За малък град имате и много добре развити спортни дейности и известни личности, въпреки малкият бюджет. Как успявате да подпомогнете и спорта? Видях много красив стадион, ново мини футболно игрище.
Един кмет преди всичко трябва да презентира неговата община и смея да твърдя, че не само спортът е много развит. Детските градини са напълно безплатни в нашата община, които предлагат уникални услуги. Включително имаме детски градини със солни стая – хората трябва да го знаят.
Детски градини със солни стаи?
Със солна стая, да. Тепърва предстои разширение и в другите детски градини. Една от най-модерните ясли имаме на нашата територия. Така че жителите, от гледна точка на това дали се отглеждат правилно техните деца – делим я от образователната система, мисля, че е на ниво и аз лично като кмет се гордея с това нещо. Същевременно на наша територия има две училища, които не трябва да се пропускат – това са СУ “Христо Ясенов” с един от най-големите басейни. Само преди броени месеци направихме едно уникално състезание с участието на Таня Богомилова като специален гост. Тепърва предстои развитие и на басейна в тази посока. Имаме уверението и от Столична община, и от НСА, че ще подсигурим и достатъчно треньори. За момента сме подсигурили треньори от Ботевград и реално от Етрополе. Трудно е да се подържи и да се развива един басейн в състоянието, в което се намира и нашият басейн, но смея да твърдя, че ние сме го постигнали, и който е дошъл и е ползвал басейна е останал с положително мнение за него. Имаме дуално обучение – гимназия “Тодор Пеев”, която работи успоредно с един от най-големите работодатели не само в Етрополе, а и в София област – това е рудник “Елаците”. Децата, които завършват това училище, получават ценз, с който реално на другия ден стартират професионалната си реализация в предприятието. А пък който иска – тази година видяхме, че имаше и раздадени дипломи за кандидатстване в Минно-геоложкия университет. Относно спорта – да, спортът е развит. Имахме разминавания, или поне в моите очаквания, които даже не искам да ги коментирам, но факт е вече новият футболен отбор. Само в петък, на 28 юни, направихме кастинг с Христо Стоичков – кастинг, на който дойдоха много деца. Новият отбор е Професионален футболен клуб “Етрополе”. В момента работим по узаконяването на логото на отбора и се надяваме септември да се стартираме успешно в Българската футболна лига. Естествено, ще играем в “А” окръжна група. Не можахме да спечелим лиценза и не ни предоставиха лиценза за “В” група, но пак казвам, това са стари теми, които вече са ми зад гърба, и гледам напред.
Виждаме, че сте отдаден изцяло към грижа за хората. Чухме едно мнение и на бизнеса за вас и изобщо за начина, по който бизнесът контактува с общината и как помагате на бизнеса. Как се грижите за местния бизнес? Вашата гледна точка да чуем.
Като намирам правилния тон и диалог най-вече в бизнеса. Когато бизнесът в един град е силен, тогава и кметът, според мен, ще е успешен. Това го виждаме в цяла България, и в целия свят е така. Жалко е за хората, които не са го разбрали и работят в обратната посока. Разбира се, един кмет може да влияе много. И ако той е добронамерен и разговаря и спомага за развитието на бизнеса, пак казвам, успехите неминуемо ще дойдат. И именно това се опитвам да налагам в управлението си – да направя достатъчно контакти на бизнеса с хора, включително хора и от управлението, от министерствата, за да могат да се случват нещата в положителна посока за развитие.
Доколкото съм запозната, инж. Александров, имало е и бизнесмен, който е искал да изнесе бизнеса си в друга община, ако вие не спечелите изборите. Вярно ли е? И как успяхте да го задържите този човек?
Пак казвам, радвам се, че всичко минало е вече в историята и нещата не са факт. Горд съм с това нещо. Да, действително имаше хора. Не искам да връщам тази тема за разговор. Тя вече не е на дневен наред. Ново е управлението в града и хората трябва да го променят и да го разберат. Искаме така да се случват нещата, както е днешният ден – слънчев, така да се случват и повече слънчеви дни за бизнеса в Етрополе, защото това е пътят към успеха.
Гражданите трябва да знаят какво се случва. И това е ролята на едно ръководство и на едно управление и това е моето послание към всички кметове: бъдете дейни, развивайте вашите общини. Може би аз като млад кмет на 6-7 месеца не върви да съветвам другите, но виждаме какво става с хората, които са се окопали и реално нашият град беше превърнат в един частен град.
Имам броено време – три години и пет месеца ми остават. Нямам намерение да съм от кметовете, които се окопават. Въпросът е, че за тези три години и пет месеци трябва да покажа, че можем да направим заедно много повече неща.
Изморявате ли се от всички тези ангажименти?
Не е лесно, но мен това ме кара да се чувствам жив. Аз съм такъв човек, че ми е вродено в кръвта. Може би и руската жилка, която върви в мен, и атаманската жилка, която върви, ме кара да се чувствам жив. Проблемите, предизвикателствата никога не са били бариера. Напротив, винаги съм гледал да се уча от грешките си и всеки един минус да го използвам в преимущество и да се поуча от него. Радвам се, че екипът, който изграждам, мисли по този начин, подкрепя ме. А виждам и голямата подкрепа от бизнеса за положителните неща, които се случват в нашия град.
Какво още предстои? За какво мечтаете, г-н кмете?
Мечтая Етрополе да е един европейски град, европейски град, който още с табелите да си личи, че влизаш в град, в който има ред. Децата, хората, които го обитават, работещите да получават нужното и се чувстват оценени. Съответно и възрастните хора да намират грижа и спокойствие в нашия град, най-вече безопасност.
Каква е цената на успеха?
Цената в действителност е лишение на личния живот и най-вече цената я плаща семейството. Мисля, че това е в заключение.
