В Плана за възстановяване и устойчивост има ангажименти, които будят притеснения за енергийната сигурност на страната. Друг проблем е, че те не могат реално да допринесат за възстановяване и устойчивост в сектора. Това се казва позиция КНСБ, изпратена до медиите.
Ангажиментът за намаляване на въглеродните емисии от производството на електроенергия с 40% до 2026 спрямо 2019 г. включва обвързващи краткосрочни стъпки, но не става ясно какви реформи ще има в сектора след 2030 г, алармират от КНСБ.
Синдикатът настоява ангажиментът да се преразгледа,защото обвързва страната с условия за дълбока промяна в комплекса “Марица изток” още в следващите 3 години.
Отделянето от БЕХ на държавните компании в енергийния сектор ще породи тежки административни и финансови проблеми, изтъкват от КНСБ.
„Премахване на ролята на НЕК като обществен доставчик и премахване на квотите за регулирания пазар през 2022 година ще имат значителни последици върху цените за крайните потребители“, допълват от организацията, според която е „недопустимо в настоящото състояние на ценова криза да се планира либерализация на пазара на дребно, която включва първи етап още през следващата година“
КНСБ счита, че отпадането на т.н. кръстосано субсидиране за дружествата в рамките на БЕХ, комбинирано с либерализацията на пазара през 2023 и 2025 г. ще доведе до изравняване на цените за бита с тези на свободния пазар, което ще бъде непосилно за по-голяма част от домакинствата.
