Омбудсманът Диана Ковачева сезира КС с искане за противоконституционност на чл. 68а, ал. 1, изр. 2 в частта „пожизнено“ от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Оспорената норма се отнася до възможност за гражданите за пенсиониране до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 от КСО при наличие на изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО. Разпоредбата предвижда обаче, че в тази хипотеза пенсията се отпуска от датата на заявлението и се изплаща в намален размер пожизнено, а не до навършване на възрастта им по чл. 68, ал. 1.
Според омбудсмана този текст противоречи на няколко разпоредби от Конституцията – чл. 6, ал. 1 и ал. 2 и чл. 16, както и чл. 4, ал. 1 и ал. 2 и на Преамбюла на Основния закон.
Повод за реакцията на омбудсмана са множество сигнали и жалби на граждани до институцията, в които търсят съдействие срещу наречения от тях „дискриминационен“ и „несправедлив“ текст в КСО, който ги „наказва“ до живот да получават с 4,8% по-малка пенсия, при положение че имат необходимия осигурителен стаж, но са се пенсионирали с една година по-рано.
„Разбира се, като обществен защитник приветствам идеята за предоставяне на възможност на гражданите да упражнят право на пенсия по-рано от предвидената за това възраст, но намирам, че така приетата редакция на разпоредбата, освен че не допринася за защитата на правото на труд, противоречи на принципа на правовата държава и поставя гражданите, избрали да се възползват от възможността, в по-неблагоприятно положение от други граждани“, пише омбудсманът.
От една страна, посочва доц. Ковачева, неравностойното третиране е по отношение на лицата, имащи право на ранно пенсиониране, които според КСО ще получават намаления размер на пенсиите си само до навършване на възрастта им по чл. 68, ал. 1 от КСО, а не пожизнено, както е в оспорената норма на чл. 68а от КСО. Такива са например преживелите съпрузи и лицата, които имат право на професионална пенсия, т.е. в нашето право все пак е познат и друг механизъм за определяне размера на пенсиите в хипотезата на предсрочно пенсиониране. От друга страна, обаче, именно защото гражданите, които могат да се възползват от възможността да се пенсионират съгласно оспорената норма, са изпълнили изцяло условието за натрупан осигурителен стаж, са поставени в по-неблагоприятно положение от лицата, които също са изплатили напълно дължимите си осигуровки, но тъй като и възрастта им съответства на изискванията на чл. 68, ал. 1 от КСО, са придобили пожизнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в пълен размер.
„Независимо че чл. 16 от Конституцията постулира гарантирането и защитата на труда от закона, на практика се допуска положеният от гражданите труд, за който са удържани осигуровки, да не получи пълноценна нормативна защита. Възможно е дори пенсиониралите се при условията на оспорената разпоредба да имат и повече осигурителен стаж от придобилите право на пенсия съгласно чл. 68 от КСО, макар да не им достига до година от възрастта за пенсиониране. С определянето на пожизнено намалена пенсия поне част от времето, в което са осъществявали трудови или служебни задължения, остава без гарантираната от Конституцията защита“, категорична е омбудсманът.
Доц. Ковачева сочи, че въпреки добрите намерения на законодателя за оказване на социална подкрепа на гражданите, останали без работа и доходи в годината, преди да навършат възрастта за придобиване право на пенсия, когато всъщност се оказва най-трудно да си осигурят заетост, определянето на пожизнен срок за получаване в намален размер на пенсията по чл. 68а от КСО не само е несправедливо и не кореспондира с целта на нормата, а и не е в защита на правата на гражданите и на практика ги ощетява.
Фактът, че в оспорената хипотеза на предсрочно пенсиониране е налице избор – това става по желание на съответния работник или служител, според Диана Ковачева, не е толкова плод на свободна воля, а на стечение на определени неблагоприятни обстоятелства.
На следващо място, омбудсманът намира разпоредбата на чл. 68а, ал. 1 в частта „пожизнено“ за противоречаща и на принципа на правовата държава, залегнал в чл. 4 от Основния закон, сред чиито аспекти са правната сигурност и предвидимост, както и материалната справедливост, доколкото се касае за лица, които са внесли всичко, което държавата изисква от тях като осигуровки за пенсия, а в замяна ще получат пожизнено намалена пенсия, ако се възползват от възможността, която им се предоставя.
„Тъй като „пожизнено“ по смисъла на чл. 68а, ал. 1, изр. 2 означава „до края на живота“ на пенсионера с намалена пенсия, това е прекомерно тежко за понасяне и не отговаря на изискванията за справедливост като общочовешка ценност, която Конституцията изрично признава“, пише омбудсманът.
Тя акцентира, че „пожизненото“ запазване на размера на намалената пенсия е и непропорционално на недостига в основанията за възникване правото на пенсия на гражданите като съществена част от основното им право на обществено осигуряване.
„Това разбиране за „пожизненото“ намаление противоречи на принципа на справедливостта по абз. 2 от Преамбюла на Конституцията. Намаляването на размера на личната пенсия от ранното пенсиониране би било достатъчно справедливо с недостига на осигурителен стаж на осигуреното лице с продължителност до една календарна година, но нейното изплащане пожизнено в намален размер противоречи на принципа за справедливост и за равенство на гражданите пред закона през следващите години, когато пенсионерът е продължил да работи, получавал е трудови доходи, правел е осигурителни вноски, това време е признавано на общо основание за осигурителен стаж и размерът на пенсията е увеличаването чрез нейното осъвременяване по чл. 100 и преизчисляване на общо основание по чл. 102 от КСО“, посочва още омбудсманът Диана Ковачева.
Тя подчертава, че това законодателно решение е дискриминационно, категорично несправедливо и ограничаващо социалните права на гражданите, както и че не е съобразено с правната сигурност и предвидимост.
