До каква степен се е глобализирал светът и до каква степен може да бъде уязвен публичният ни живот? Със сигурност това ни показа COVID-19. Показа ни и как реагира всеки – от обикновеният човек, през корпоративният – до интелектуалецът. Личен пример дават много хора на изкуството – и у нас, и в чужбина.
Добра новина в това отношение за България е предстоящото идване на световноизвестния писател и драматург Ерик-Еманюел Шмит. “Това ще се случи скоро”, съобщи пред kmeta.bg директорът на Народния театър “Иван Вазов” Мариус Донкин.
Припомняме, че Шмит уважи лично 70-годишния юбилей на нашия театровед, като дойде в София и участва в спектакъла “Господин Ибрахим и цветятата на Корана” заедно с Донкин. Това стана точно преди пандемията у нас миналата година. Шмит е и автор на прочутата пиеса, играна на сцената на Народния театър от Мариус Донкин. А българският спектакъл е с куп престижни награди от родни и международни форуми, билетите за него свършват с месеци напред. Играе се на сцена “Апостол Карамитев” вече 16 години.
Очаква се Шмит да представи у нас постановка, която да е премиерна за европейската сцена, стана ясно още от думите на Мариус Донкин. В момента писателят пише сага, а след като я свърши, ще се заеме с пиесата, която ще се играе за първи път в България. “Със сигурност ще направи сензация”, убеден е директорът на Народния театър. Датата все още се уточнява, тъй като всичко се решава в последния момент. А коя ще е пиесата, няма да се знае до последно.
Кой е Е.Е.Шмит?
Ерик-Еманюел Шмит е роден през 1960 г. в Лион, Франция. Учи музика и литература, а после философия в Екол Нормал. Един ден майка му го води на представление на “Сирано дьо Бержерак” с Жан Маре, след което театърът става негова страст, а да бъде писател – негова мечта. Започва да пише пиеси след едно пътуване в пустинята Хогар, където преживява уникално по рода си просветление.
Шмит за кратко време се утвърждава като един от най-успешните съвременни френски драматурзи. През 1994 г. получава наградата “Молиер”. Повечето от пиесите му са поставяни в чужбина. От 1997 г. Шмит започва да пише и романи, преведени с огромен успех на 45 езика в над 50 страни. Някои от творбите му са пренесени и в киното с участието на Жан-Пол Белмондо, Ален Делон, Омар Шариф, Катрин Фро и Мишел Ларок.
След като през 2010 година получава престижната френска литературна награда “Гонкур за разказ” за сборника “Концерт в памет на един ангел”, днес Шмит е член на журито на Академия “Гонкур”.
През 2012 г. той поема ръководството на парижкия театър “Рив Гош”.
Член е на Белгийската кралска академия за френски език и литература.
Автор е на множество книги, сред които “Сектата на егоистите”, “Отмъщението на прошката”, “Любовна отрова”, “Жената с огледалото”, “Папагалите от площад Арецо”, “Одисей “from Багдад” и много други. Екранизациите по негови творби са десетки.
Произведенията на писателя са преведени на повече от 40 езика и са публикувани или играни в повече от 50 страни по света.
От 9 юни 2012 г. е академик (стол № 33) в Кралската академия за френски език и литература на Белгия. От 2002 г. живее в Брюксел и от 2008 г. е натурализиран белгийски гражданин.
Мисли и вдъхновения от Шмит:
“Жизненият опит е свещ, която осветява само човека, който я държи”.
“Тайната на щастието е в това да не бързаш”.
“Вместо човек да се оплаква от тъмното, по-добре да запали светлината”.
“Думите са били измислени за обикновеното в живота и им е трудно да предадат необикновеното”.
“Толкова време отделяме на доброто, а лошото правим за секунди”.
“Човек може да се престори, че има чувства, но не може да се престори, че има мисли”.
“Да върши човек забележително дело е по-важно, отколкото да бъде забелязван”.
“Животът е забавен подарък. Първоначално го преоценяват – мислят си, че им е подарен вечен живот. След това го недооценяват, намирайки, че за нищо не става или че е твърде кратък, и са почти готови да го захвърлят. Накрая разбират, че това не е бил подарък – просто са им дали живот, за да се възползват от него. И едва тогава се опитват да го ценят.
“Ние забравяме, че животът е тънък, крехък и ефимерен. И правим всичко, за да изглеждаме безсмъртни”.
“Да приемеш неизбежната тъга. Да се съгласиш с трагичното в съществуванието. Да не се настройваш срещу и да отричаш живота. Да спреш да го мечтаеш различен от това, което е той. Да се слееш с действителността. Каквато и да е тя”.
