Преди точно 140 години (25 октомври, 1881 г.) е роден един от най-великите артисти в историята – Пабло Пикасо.
Пикасо безспорно е един от гениите на ХХ век, с изключително характерен стил, който трудно може да бъде сбъркан. Роден е на 25 октомври 1881 година в Малага, Испания.
Рожденото му име е Пабло Диего Хосе Франсиско де Паула Хуан Непомусено Мария де лос Ремедиос Криспиниано де ла Сантисима Тринидад Мартир Патрицио Руис и Пикасо. Получава първите си уроци по рисуване от баща си, който също е художник.
Учи в Академията за изящни изкуства в Барселона, след което записва висше образование в Кралската академия в Мадрид, но напуска през първата година от следването си. През 1900 г. Пикасо се установява в Париж, където прекарва по-голямата част от живота си.
Пикасо се е женил два пъти и има четири деца от три жени. Известен е с афинитета си към по-младите любовници. Умира на 8 април 1973 година на 92-годишна възраст.
Творчеството на Пикасо обикновено се разделя на няколко периода – син (1901-1904) – картините от този период изобразяват акробати, арлекини, хора на изкуството; розов (1905-1907) – в картините му доминират керамичните цветове и земните тонове. През 1907 г. Пикасо полага основите на кубизма.
Той е признат за най-добрия художник за последните 100 години, за най-скъпия и за най-крадения художник в света. За своя дълъг живот, Пикасо създава над 50 000 творби, от които 1885 картини, 7089 рисунки, 30 000 офорта, (като литографии), 150 книги със скици, 1228 скулптури, 3222 керамики, както и килими, светографии, сценични костюми и декори.
Картините са най-важната част от неговото творчество, с която той най-силно влияе на развитието на културата на XX век.[
В негова чест 25 октомври официално е обявен за Международен ден на твореца.
Ето и някои от най-великите цитати на великия Пикасо:
Аз не търся, аз намирам.
Ако искаш да запазиш прашеца по крилцата на пеперудата – не се докосвай до тях.
Искам да живея като беден човек с пари.
И сред хората копията са повече от оригиналите.
Живописта е занимание за слепци. Художникът не рисува това, което вижда, а това, което чувства.
Добрите художници копират; великите – крадат идеи от Бог.
40 години – това е такава възраст, в която най-сетне се чувстваш млад. Но вече е твърде късно.
Светът днес няма смисъл. Така че, защо да съм длъжен да рисувам картини, в които да има смисъл?
Когато нямам повече синьо, слагам червено.
Винаги правя това, което не мога, за да мога да се науча да го правя.
Аз не рисувам това, което виждам. Рисувам това, което мисля.”
На 12 вече можех да рисувам като Рафаело. Нужен ми бе цял живот, за да се науча да рисувам като дете.
Аз не търся, аз намирам.
Всяко дете е творец. Проблемът е как да запази това, когато порасне.
Да имитираш другите е неизбежно, да имитираш себе си е позорното.
Компютрите са безполезни – могат единствено да дават отговори.
