Намаляване на териториалните дисбаланси в страната и постигане на по-балансирано, конкурентоспособно и устойчиво развитие на всички региони с подобрен жизнен стандарт и достъп до качествени услуги за всички граждани. Това предвижда проектът на Националната концепция за регионално и пространствено развитие на България за периода 2026-2040 г. (НКРПР). Стратегическият документ е разработен от министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) с финансиране от програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г. Той определя дългосрочната визия, цели и приоритети за развитие на територията на цялата страна и надгражда предходната концепция за периода 2013-2025 г. с нови инструменти и мерки, съобразени със съвременните предизвикателства – демографски промени, регионални дисбаланси и ускорен зелен и цифров преход в ЕС.
НКРПР включва четири стратегически цели: териториално сближаване, икономическо сближаване, социално сближаване и растеж и екологична устойчивост. Структурата е оптимизирана спрямо предходната Национална концепция за пространствено развитие 2013–2025 г., с цел по-голяма яснота и прилагане на политиката за регионално развитие. В рамките на тази по-концентрирана рамка е включена и нова цел „Екологична устойчивост“, отразяваща ускорения зелен и цифров преход и необходимостта тези процеси да получат ясно териториално измерение. Така стратегическата част едновременно осигурява приемственост и интегрира новите приоритети на европейско и национално равнище.
Отчита се процесът на реализация на промяната в обхвата на регионите за планиране на ниво 2, който се очаква да завърши в началото на 2027 г., така че предложените териториални модели, приоритети и индикатори да бъдат съвместими с новата конфигурация на регионите за планиране от ниво 2 и да осигуряват стабилна основа за бъдещите регионални стратегии и програми. Страната се структурира в четири региона за планиране от ниво 2 – Северен, Източен, Южен и Столичен. Това действие представлява стъпка към повишаване ефективността на системата за регионално развитие и отразява стремежа на държавата да осигури законова и политическа рамка за регионално развитие. Новото райониране ще създаде условия за по-прецизни и целенасочени политики в областта на инвестициите, инфраструктурата и иновациите. Намаляването на броя на регионите от ниво 2, окрупняването чрез обединяване на територии със сходни характеристики се очаква да допринесе за по-ефективно планиране и управление на ресурсите, намаляване на вътрешнорегионалните дисбаланси, повишаване на конкурентоспособността и устойчивостта на регионите в национален и европейски контекст.
Териториалното сближаване цели укрепване на мрежата от градове центрове, подобряване на свързаността и функционалната интеграция между териториите и по активно участие на българските региони в европейските и трансграничните пространства. Икономическото сближаване ще насърчава икономическия растеж и по ефективно използване на ендогенния потенциал на регионите чрез инвестиции, иновации и повишаване на производителността, с фокус върху ограничаване на икономическите различия. Социалното сближаване и растеж има за цел намаляване на социалните неравенства, неблагоприятните демографски тенденции и неравния достъп до услуги чрез развитие на човешкия капитал и подобряване на качеството на жизнената среда. Екологичната устойчивост поставя акцент върху интегриране на климатичния и екологичния аспект като хоризонтален принцип във всички политики с териториално измерение.
Концепцията ще играе ключова роля при програмирането на политиката за сближаване след 2027 г. и при формирането на национални стратегически приоритети за териториално развитие. Сред приоритетите са инвестиции в хора, региони и институции, подкрепа за регионално сближаване, намаляване на различията между регионите, образование, умения и социално включване. Амбицията е регионът на София да се утвърди като водещ център в Югоизточна Европа, а останалите региони да се доближават до европейските стандарти.
Особено внимание е отделено на териториалното сближаване чрез ефективни връзки между регионите, подобрена транспортна и цифрова свързаност и устойчиво използване на природния, културния и човешкия потенциал. Гарантирана е стратегическа съгласуваност между различните нива на управление – национално, регионално и местно. Насърчава се регионално и трансгранично сътрудничество, засилване на териториалното измерение на секторните политики, междусекторна координация, развитие на полицентричен модел с йерархизирани градове центрове и ефективно прилагане на интегрирания териториален подход.
В концепцията са застъпени политики като интегрирано пространствено планиране (включване на териториалния аспект във всички секторни политики), равни възможности за развитие за всички граждани, подкрепа за зелени технологии, кръгова икономика, намаляване на въглеродните емисии, ресурсна ефективност и управление на екологичните, ландшафтните и културните ценности в териториален контекст.
Разработена е система от индикатори за мониторинг – демографски, социално икономически, инфраструктурни, екологични и пространствени, която позволява проследяване на напредъка към целите за 2030 и 2040 г. и своевременни корекции.
Източници на финансиране могат да бъдат държавният бюджет, общинските бюджети, частни средства, фондовете на ЕС, финансови инструменти и международни финансови институции; конкретните ресурси ще бъдат описани в регионалните и общинските планове.
Националната концепция за регионално и пространствено развитие 2026-2040 г. е публикувана за обществено обсъждане в Портала за обществени консултации и на интернет страницата на МРРБ, секция Проекти на нормативни актове.
