През 20 век Израел и арабските му съседи водят няколко войни. Един от тези конфликти се развива с мълниеносна скорост през 1967 година. Израел превзема Синайския полуостров. Египетската армия отстъпва на запад като преди това блокира Суекция канал, за да не може да бъде използван от врага. Те правят това като потапят стари кораби в двата края на канала. За зла участ точно по това време през канала минава конвой от 15 кораба – 4 британски, 2 американски, 2 шведски, 2 полски, 2 западногермански и по един френски, чехословашки и българския “Васил Левски”. Войната продължава едва 6 дни, но каналът остава блокиран цели 8 години.
Както разказва капитанът на полския кораб – “първият месец бяхме все едно сме на почивка, нищо не правехме. Вторият месец вече беше тегаво, в края на третият всички се чувствахме ужасно.”
Тогава след 5 месеца бездействие екипажите на корабите се събират и решават да започнат да организират социални прояви, за да им минава времето – игри на карти, барбекюта, кинопрожекции, състезания по водни ски и дори футболни мачове (на най-големия от корабите – американския MS Port Invercargill). На западногерманския Nordwind се провеждат църковни служби. Прожекциите са на нашия “Васил Левски”. Шведският Killara пък има басейн.
В края на първата година на своето случайно заточение корабите организират олимпийски игри, които съвпадат с летните олимпийски игри от 1968 в Мексико Сити. Дисциплините са 14 включително плуване, гмуркане, висок скок, стрелба и др. Най-много медали печали полският екипаж, германците са втори, а британците трети.
Нещо повече – моряците започват да печатат ръчно направени марки. Те естествено не са официално признати от пощенските служби по света и за да са сигурни, че писмата им ще стигнат до получателя, хората от блокираните кораби са залепвали и египетски марки заедно с тях. Въпреки това има случаи и на доставени писма само със саморично направените марки.
За щастие екипажите не са блокирани цели 8 години в Суецкия канал, а само корабите. Държавите редовни извършват ротация на моряците. Задачата на хората е да поддържа корабите в прилична форма, а поправки се налагат често заради горещия тропически климат. За осемте години заточение е изчислено, че около 3000 човека са минали през корабите.
Суецкият канал отново е отворен през 1975 и въпреки полаганите грижи се оказва, че само двата немски кораба могат да се приберат на собствен ход в Германия (30 000 жители на Хамбург ги посрещат с ръкопляскания). Това не е учудващо – немците са пословични със своята педантичност, дисциплинираност и добра работа. Останалите кораби в по-малка или по-голяма степен са зле и на практика вече за нищо не стават.
