Чували ли сте за „Пътеката на мъртвия кон“?
Това е високопланински проход на границата между американския щат Аляска и провинция Британска Колумбия в Канада. Въпреки че се намира на стотици километри от най-близкото населено място, в края на 19 век хиляди намират смъртта си в прохода. „Белият проход“, както е оригиналното му име, е изключително тесен и стръмен, а конете често са се хлъзгали на заледената пътека и са падали в пропастта заедно със своите ездачи или водачи. Но защо хората са минавали от там, въпреки смъртната опасност и изключително големия риск?
Всичко започва точно преди 125 години.
На 16 август 1896 г. американският изследовател Джордж Кармак и съпругата му Кейт откриват самородно злато в плитчините на река Клондайк – малък приток на река Юкон в Канада, в близост до границата с Аляска. Двамата са водени от индианския водач Скокум Джим Мейсън. Завръщайки се в Калифорния, Кармак решава да предяви претенции върху земята около Клондайк, без да подозира, че откритието му ще предизвика истинска истерия. Само след броени седмици притоците на Юкон – Бонанза, Елдорадо и Хънкър, гъмжат от златотърсачи, а периодът е обявен като „Златната треска“.
В рамките на продължилата до началото на XX век златна треска, над 100 000 души обитават района на Клондайк, в различни периоди. По време на пика на златната треска най-близкият град – Доусън, е наброявал 30 000 души, а след 1901 г. спада до нормалното си население – под 9000.

По неофициални данни, само през първата година на златната треска над 3 000 души намират смъртта си именно на Белия проход, кръстен впоследствие „Пътеката на мъртвия кон“. Проходът е бил считан за най-прекия път до Клондайк, а авантюристите поемали безразсъдно по него, смятайки, че по този начин ще имат няколко дни или дори седмици преднина пред своите конкуренти за златото.
Любопитен факт е, че сред златотърсачите е никому неизвестният по това време младеж Джек Лондон. Той се установява в Доусън едва на 21 години. Младият Джек така и не намира злато в Клондайк, но за сметка на това се сдобива със златни материали от своите преживявания, които впоследствие го превръщат в един от най-четените писатели в света. Сред произведенията на Лондон, описващи трудностите на златотърсачите, са „Белю Пушилката“, „Белязаният“ и „Белият зъб“.
Златната треска е важен момент и в историята на канадския град Едмънтън, който и до ден днешен организира през лятото фестивал, наречен “Клондайкски дни”, и е посветен на похода на авантюристите към богатството.









