На днешната дата преди 379 години (4 януари, 1643 г.) е роден един от най-бележитите учени в световната история – Исак Нютон.
Исак Нютон е английски физик, математик, астроном, философ, алхимик и богослов. Приносът на Нютон в развитието на математиката и различни области на физиката изиграва важна роля в Научната революция и той е „смятан от мнозина за най-великият и най-влиятелен учен, живял някога“.
Легендата разказва, че младият Исак Нютон си стоял под ябълково дръвче, когато един от плодовете на дървото се откъснал и паднал точно върху главата му.
Това е моментът, в който лампичката на гения светва и той достига до заключението, че виновникът за това е гравитацията. Историята обаче
Нютон, син на фермер, е роден през 1643 г. близо до Грантъм, Англия.
Той е приет в Кеймбридж през 1661 г. Четири години по-късно, заради избухналата чумна епидемия, учебното заведение временно затваря врати. Това го кара да се завърне в родния си дом.
По-късно става ясно от негови разкази, че някъде по това време вижда падащ плод от дърво, но никъде няма доказателства, че ябълката е ударила главата му. Наблюденията му обаче го карат да се замисли защо плодовете падат винаги право на земната повърхност, а не се движат настрани или нагоре. Така той успява да създаде своя закон за гравитацията.
През 1726 г. Нютон споделя историята за ябълката с Уилям Стукели, който пише неговата биография – „Мемоарите на сър Исак Нютон“, публикувана през 1752 г.
В книгата е описано: „“Времето беше топло и след вечеря отидохме в градината да пием чай под ябълковите дръвчета”…, разказа ми още, че сякаш самата гравитация е дошла в главата му, когато ябълката е паднала“.
Затова е възможно някои хора да са останали с впечатлението, че ябълката пада върху главата на учения, но доказателства за това няма, а фактите сочат, че той просто е наблюдавал как една ябълка пада.
През 1687 г. Нютон публикува „Principia“.
В този си труд той излага хипотезата за обратнопропорционално-квадратния закон за гравитацията във Вселената.
В него той пише: „Аз заключих, че силите, които придържат планетите към техните орбити, трябва да са реципрочни на квадрата на разстоянието между тях. Ето защо сравних силата, нужна да задържи Луната в орбитата ѝ, с гравитационната сила на повърхността на Земята и открих, че резултатите са доста близки.“
Нютоновият закон е използван за предвиждането на съществуването на планетата Нептун, а по-късно е опроверган при разнищването на въпроса около планетата Вулкан, която се оказва, че не съществува.
Законът на Нютон е изместен от Общата теория на относителността на Айнщайн, която обяснява нарушенията в орбитата на Меркурий. И въпреки това и до днес повечето модерни неотносителни гравитационни изчисления се базират именно на Нютоновия закон, защото е много по-лесен за работа и дава достатъчно точни резултати за повечето нужди.
Сър Исак Нютон създава закон за гравитацията в определени мащаби, но не успява да създаде теория за причината за гравитацията. Трудът му „Principia” завършва с думите:
„Досега аз изяснявах небесните явления и приливите на моретата на основание силите на привличане, но аз не посочих причините на самото притегляне. Тази сила произлиза от някаква причина, която прониква до центъра на Слънцето и планетите без намаляване на тази способност… като нейното действие се разпространява на огромни разстояния, намалявайки пропорционално на квадрата на разстоянието… Причината за тези свойства на силите на привличане аз досега не мога да изведа от явленията, а хипотези аз не измислям”.
Гениалният физик и математик умира през 1727 г. и е погребан в Уестминстърското абатство. Неговото ябълково дърво продължава да расте и до днес в родния му дом.
