Крали Марко остава в народната памет като един от най-смелите и непоколебими герои, защитаващи българската чест. Неговият образ обаче е пример за това как историческите личности понякога се представят извън реалната им същност.
В приказките за легендарния Крали Марко ние го познаваме като силен и непобедим, около когото справедливостта винага възтържествува. Във времената на робство той съхранява идентичността.
Въпреки че завършва живота си като османски васал, в народните песни Марко остава като непобедим юнак и защитник на християните от османците. Възпят е в народния епос на българи и сърби, Крали Марко заема значимо място в културата на Сърбия, България и Северна Македония.
Крали Марко, или крал Марко, е синът на крал Вълкашин – владетелят на една значителна част от териториите на днешна Северна Македония, в която влизали и части от съвременна Гърция и някои градове на Южна България.
Марко е син на прилепския крал и деспот Вълкашин Мърнявчевич и съпругата му Елена. Баща му около 1365 г. е обявен от цар Стефан Урош за съвладетел на Душановото царство с титла крал, която му е преотстъпена от владетеля, поради по-ниския ѝ източен статус, и вероятно по държавни причини. Освен това Стефан Урош нямал мъжки наследници.
През 1371 г. Вълкашин заедно със своя брат деспота на Сярско Йоан Углеша, тръгват на поход срещу османските турци, като според тогавашните хронисти разполагат с 60 000 бойци, но са разбити в Битката при Черномен, където загиват и двамата.
Марко Мърнявчевич наследява кралството, но ставайки васал на османския султан.
Убит е на днешната дата – 17 май, 1395 г., в битката при Ровине, където се бие като васал на страната на османските турци срещу влашкия войвода Мирчо Стария.
