Пенчо Славейков е най-малкият син на възрожденския поет и общественик Петко Рачов Славейков. Роден е на 27 април 1866 г. в Трявна. От баща си наследява и талант, и възпитание, и отстояването на граждански позиции. Учи в Трявна и Стара Загора, където през 1876 г. баща му е назначен за учител. След Руско-турската война писателят се премества в Сливен , а през 1879 г. – отново в Търново, където Петко Славейков издава вестниците „Остен “ и „Целокупна България “, а Пенчо Славейков участва в разпространението им.
В края на 1879 г. семейството се установява в София, където Славейков учи до 1881 г. След въвеждането на Режима на пълномощията, баща му, един от водачите на Либералната партия, е арестуван, след което заминава за Източна Румелия. Пенчо Славейков продължава образованието си в Пловдив. През 1883 г. е един от начинателите и водителите на ученическия смут в Пловдивската реална гимназия против лошото преподаване на предметите, след като учители като П. Р. Славейков, Петко Каравелов и Трайко Китанчев били заменени с парфюмирани контета и умствено боси „възпитатели“.
На следващата година измръзва жестоко след продължително каране на кънки по Марица. Обикаля много лекари у нас и в Европа, за да се възстанови. Но никой не може да му помогне напълно. Ходи с бастун, изпада в депресия. Но продължава да обикаля Стария континент с надежда за лечение. През май 1912 г. търсейки лек за тялото и душата си, пристига в малкото курортното градче Брунате в Италия, разположено между езерото Лаго ди Комо и град Комо (Италия), където на след броени седмици умира. Погребан е в селското гробище. Костите му са пренесени в България през 1921 г.
Предлагаме ви негови мисли, станали настолни за много поколения българи:
“Сърцето е склад, отгдето умът черпи най-хубавата храна!”
“Пречка е на себе си глупеца, пречка е на другите мъдреца”.
“Трябва да се отдалечи човек от онова, що обича, за да усети силата на своята обич”.
“Едно е необходимо: да не проповядваш истината на глупците и идиотите. Че ще те разпънат на кръст, но няма да те разберат! Тоя кръст, на който ти сам се разпъваш, е по-тежък”.
