“Лейди Макбет или 7 начина да убиеш някого” – пиесата оглежда шекспировия „Макбет“ през погледа на българския театър. Минало и съвременност търсят своето място на сцената: възрастна и позабравена актриса е режисирана от радикален млад постановчик. Стар театрален „лъв“ отброява последните си дни с едно финално представление. Суперзвезда разтърсва театъра с нова концепция. Красавица-манипулантка използва чаровете на възрастта и тялото си…
Актьори, актриси и режисьори искат да постигнат мечтите или обсесиите си. Сред тях дори и незабележимият сценичен работник Богдан има свои планове. Театърът е завладян от страсти за власт, от любов, въжделения за изкуство, от гордост.
Всичко се завърта около познатия монолог на Лейди Макбет. В тези думи крещи не толкова жаждата за власт, а стремежът да бъде преодоляно човешкото, което пречи да извършваме ужасни деяния.
Съдбата е отредила на сценичния работник Богдан такъв театрален жребий: да премине през седем постановки на „Макбет“, в седем различни театъра в България, през седем различни времена. Свързал живота си с театъра, постепенно Богдан става пленник и на пиесата.
Мечтата му да застане на сцената, да бъде Макбет, изразява всичко от премълчаните му надежди. Все по-настойчив, все по-отдаден, Богдан вече е готов да направи и немислимото… и няма какво да го спре.
Трагедията „Макбет“ е разказ за възхода и жестокия край на един шотландски благородник, герой от бойното поле. Предречено му е да стане крал, но той самият не вярва в съдбата си. Тогава се намесва съпругата, Лейди Макбет. Прочутият ѝ монолог е призив към тъмните сили, които да ѝ дойдат на помощ. Целта е да заглушат всичко човешко, да прекратят колебанията и коварният план да успее: крал Дънкан да бъде отстранен, а Макбет да го наследи. След като убийството е извършено, настъпва ужасът на мрачната съвест. Съпрузите са доведени до катастрофа – Макбет се превръща в тиранин, а Лейди Макбет рухва душевно и умира. Тяхната трагедия илюстрира състоянието на човека, поразен от тежестта на своите деяния.
Пиесата е написана специално за сцената на Театър 199 „Валентин Стойчев“. Премиерата й е на 27 и 28 март от 19.30 часа, а следващите представления са на 3 и 4 април. Ролите в представлението са поверени на Боряна Йовчева, Ованес Торосян, Милко Йовчев и Живко Джуранов. Постановката е на родения в Махбург театрален режисьор и директор Георг Жено и Анастасия Тарханова, която е и неин сценограф.
Георг Жено, роден през 1976 г. в Хамбург, е театрален режисьор и директор. Повече от двадесет години създава проекти в Германия, Русия, Украйна и България. Съосновател е на Teatr.doc, Democracy.doc и Театър „Йозеф Бойс“ в Москва. През 2015 г. основава „Театър на разселените хора“ в Киев. Неговата украинска кинолента „Филмова школа №3“ получава Голямата награда на международното жури в конкурса „Поколение 14+“ на 67-ия Международен филмов фестивал в Берлин през 2017 г. От 2022 до 2024 г. е художествен ръководител на Социално-театралния център „Теспис“ в Немско-сорбския народен театър в Бауцен. За което, през 2025 г. е удостоен с престижната в Германия държавна награда „Лесинг“.
Анастасия Тарханова, родена през 1995 г. в Москва, е театрален режисьор, сценограф и дизайнер. От 2017 до 2022 г. работи като сценограф и видеохудожник в театър „ПостПлей“ в Киев. През 2018 г. получава диплома по театрознание от Руската академия за театрално изкуство (ГИТИС) в Москва. От 2018 г. разработва театрални проекти като сценичен и видеохудожник съвместно с режисьора Георг Жено в Украйна, България, Русия и Германия. От 2022 г. е директор на международния театрален фестивал „Добре дошли другаде“ в Бауцен заедно с Георг Жено.
