Новите идеи в здравеопазването, анонсирани от шефа на парламентарна комисия доц. Антон Тонев, пораждат притеснения в личните лекари. Най-сериозната промяна предвижда да не избираме само един личен лекар. Според джипитата предлаганата концепция “води до разрушаване на дългосрочните отношения лекар-пациент, като ги превръща в моментни и лишени от ангажираност”. Освен това” създава условия за лутане и несигурност на пациента”. Това се казва в позиция на националното Сдружение на общопрактикуващите лекари в България.
От сдружението посочват, че първичната извънболнична помощ, осигурявана от общопрактикуващите лекари, е основата на системата на здравеопазването, както и че практиките на личните лекари са разположени в най-различни населени места в България, включително и в част от тези, където няма друг достъпен за хората вид медицинска помощ.
“Общата медицина е медицина на само на първия, но и на продължителния контакт. Отношенията между лекар и пациент продължават с години. Ние не просто се познаваме с нашите пациенти, а както казва народът “знаем се” и за добро, и за зло. Общопрактикуващият лекар е един от много лекари, но за пациентите си вече 22 години той е избраният, неговият лекар, към когото първо ще се обърне и довери, когато има проблем или при когото ще се върне и сподели, след лечение в болница или консултация”, казват медиците.
Те отчитат ползата от електронното досие, но смятат, че то не може да замени личния контакт.
“Досието не говори, не се оплаква и едва ли 20 годишна история на болестта може да бъде прочетена за 1 минута. А дали въобще може да се прочете историята на изстраданото? Или е нужно да познаваш човека?”, питат те.
“Предлаганата концепция води до разрушаване на дългосрочните отношения лекар-пациент, като ги превръща в моментни и лишени от ангажираност; компрометира пациент-ориентирания, холистичен подход; създава условия за лутане и несигурност на пациента. Защо? За да спести малко чакане пред кабинета на лекаря?“, питат още медиците.
Според медиците обявените идеи не дават решения на наистина сериозните проблеми – като недостатъчността и напредналата средна възраст на лекарите, работата в трудно достъпни и отдалечени райони, прогресивно намаляващата атрактивност на работата в първичната извънболнична помощ и непосилния административния товар.
