Една трета от населените места в България имат по-малко от 100 жители. 41,1% от населението живее в осем общини. В София живеят повече хора, отколкото в Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Русе, взети заедно. Естествен прираст има само в шест общини и те нямат нищо общо с развитието на икономиката. И най-оптимистичната прогноза за следващите години е силно песимистична – през 2050 г. в България ще живеят максимум 5,59 млн. души. Данните са записани в нова национална концепция за регионално и пространствено развитие 2026-2040, публикувана за обществено обсъждане, предаде “Сега”. Тя е любопитен документ как би могла да изглежда България след 10-15 г.
Според концепцията страната трябва да се движи от моноцентризъм (София и всичко останало) към умерен полицентризъм с няколко силни урбанистични центъра, балансьори на средно ниво и стабилизиране на периферията и малките градове.
В следващия програмен период България ще бъде разделена по нов начин – на четири района за планиране вместо на шест. Извън София, другите три района ще са балансирани от два големи града – Плевен и Русе в Северния регион, Варна и Бургас – в Източния, Стара Загора и Пловдив – в Южния. Това ново деление чисто административно ще намали донякъде сегашните дисбаланси, а има потенциал и да развие още няколко града като дубльори на лидерите – Велико Търново спрямо Русе, Враца спрямо Плевен, Шумен спрямо Варна, Сливен спрямо Бургас, Хасково спрямо Стара Загора и Пазарджик спрямо Пловдив. Видин и Благоевград също могат да израснат, тъй като са в периферия, където липсват големи градове.
Къде е София във всичко това? Авторите на концепцията препоръчват тя да премине от количествено към качествено развитие и да заложи приоритет за иновации, интермодалност, градска мобилност, намаляване на задръстванията и замърсяването, и качество на въздуха.
Ситуацията сега – от лошо към по-лошо
България застарява, а раждаемостта намалява. Скоро тежестта върху пенсионната система ще нарасне до нива, които застрашават устойчивостта й, пише в концепцията. Децата ще намалеят със 7% и това ще означава, че в отдалечените райони ще трябва да се разчита на дистанционно обучение, защото училищната система ще трябва да се оптимизира. Здравната система ще изнемогва, а териториалното разпределение на населението ще става все по-небалансирано.
Безработицата е ниска, но повече от половината работна сила е в югозападния и южния централен район, а другаде има общини с над 20 и дори над 40% безработица. Там държавната администрация е единствен работодател и липсва всякаква икономика, а е прието, според експертите, че при над 20% безработица районът е блокиран и не може да излезе от капана без външна помощ.
В образованието има непреодолими различия – висока степен на образование има у близо 80% от българския етнос, но при турския етнос този процент е 44%, а при ромския – едва 15,2%, като само 0,8% от ромите имат висше образование, а районите с висока концентрация на нискообразовани групи също са в икономически капан.
В здравеопазването различията водят дотам в малките населени места извън общинските центрове единственото медицинско обслужване да е от спешната помощ – няма лични лекари, няма аптеки, няма болници, няма и транспорт до болниците на близкия град.
Над половината от създаваната добавена стойност в България идва от Югозападния район, като 43% от БВП на страната се пада на София. По БВП на глава от населението в ТОП 3 са София, Стара Загора и Враца, а на последните три места – Силистра, Сливен и Хасково.
От преките чуждестранни инвестиции София акумулира над 62,5%, като ръстът за периода 2017-2023 г. е над 40%, т.е. различията се задълбочават и чуждите инвестиции възпроизвеждат регионалните дисбаланси.
От шестте магистрали, които трябва да има България, в пълна експлоатация са едва три и при останалите напредъкът е плачевен – 88 км за 6 г. Напълно завършени са “Тракия” (360 км), “Марица” (117 км) и “Европа” (63 км). От многострадалната “Хемус” около 45,71% са в експлоатация, а 25,6% – в строеж. От “Струма” в експлоатация са 83,14%, а от 108-те км на “Черно море” са изградени едва 8.
Новите мерки за развитие
Самите програми за развитие ще бъдат насочени към районите по нова система, която стъпва на девет основни категории неформални райони – територии, които не съвпадат непременно с административни граници, но се обединяват от сходни характеристики, структурни проблеми или специфичен потенциал за развитие. Сред тях по-любопитни са районите за целенасочена социална подкрепа и районите за стимулирано икономическо и инфраструктурно развитие. В другите – планински, гранични, крайбрежни, селски и пр., задачите са доизграждане на транспортни връзки (магистрала “Черно море” от Дуранкулак до Резово, нови мостове на Дунав), забавяне на обезлюдяването, опазване на природата и др. Авторите смятат, че подходът да се насочват инвестициите по зони, а не в отделни точки, ще позволи да се видят резултати още в рамките на следващите 8-10 години.
Райони за социална подкрепа
Районите за подкрепа със социална насоченост са определени за такива поради акумулирана социална, демографска и икономическа уязвимост. В тях трябва да се гарантират основни услуги и транспортна свързаност, за да се стабилизира демографската динамика и да се активира местната заетост. В дългосрочен план, тези райони трябва да излязат от уязвимия си статут и да предлагат реални възможности за задържане на млади хора и семейства.
За такива са определени 8 групи с общо 57 общини в 18 области:
– група Видин – всички общини на областта без областния център и Грамада;
– група Монтана – всички общини без Лом и Монтана;
– група Враца-Плевен-Ловеч – общините Борован, Бяла Слатина, Криводол, Роман, Искър, Червен бряг, Луковит и Тетевен;
– група Разград-Силистра-Търговище – Опака, Цар Калоян, Кубрат, Завет, Тутракан, Ситово, Главиница;
– група Североизток 2 – Самуил, Каолиново, Никола Козлево, Алфатар, Кайнарджа, Вълчи дол;
– група Западни покрайнини – Ковачевци, Трън, Земен, Трекляно, Невестино, Бобошево;
– група Рила-Родопи – Сатовча, Якоруда, Батак, Пещера, Девин, Борино, Доспат;
– група Странджа-Сакар – Малко Търново, Болярово, Елхово, Тополовград.
Райони за икономическо развитие
Тези райони са с потенциал и трябва да се ориентират към инфраструктурни, производствени и иновационни инвестиции, за да се балансира прекомерната концентрация на ресурси към София-Пловдив и да се създаде „контратежест” на север и на изток. Тук мерките са изграждане на логистични и индустриални паркове, иновационни и технологични хъбове, професионално образование, ориентирано към профила на съответния регион. Новосъздадените работни места и подобрената свързаност на свой ред ще бъдат реално достъпни за населението в зоните на социална подкрепа.
Определени са следните оси за развитие:
– главна западна урбанистична ос – Видин-Монтана-Враца с потенциал на Видин да израсне до център от второ ниво;
– главна централна урбанистична ос – Русе – В. Търново – Габрово – (тунел под Шипка) – (Казанлък) Стара Загора – (Димитровград) Хасково – Кърджали. Тази ос е наречена гръбнакът на България. Сега в нея има два изявени центъра (Русе и Стара Загора). Целта е Велико Търново да „израсне” в пълноценен център от това високо ниво (на най-големите градове след София), а Русе и Стара Загора да станат по-силни балансьори на столицата.
– главна източна урбанистична ос – портал Варна – портал Бургас;
– допълнителна диагонална урбанистична ос – Варна – Шумен – Търговище – Разград – Русе. Тя е от голяма важност за съживяване на Североизточна България, но е най-далеч от изграждането и реалното си функциониране.
