Кой днес определя дневния ред на обществения разговор – традиционните медии, политиците или алгоритмите на социалните мрежи? Този въпрос беше в центъра на дискусията в рубриката „Вдъхновяващи“ на БНР с участието на журналиста и водещ на предаването „Панорама“ по БНТ Бойко Василев, социолога гл. асистент Венелин Стойчев, PR специалиста Дена Христова и консултанта Анна Гълъбова. Участниците се обединиха около извода, че социалните мрежи вече играят ключова роля при формирането на обществения дебат. Алгоритмите определят голяма част от информацията, която достига до хората, но основната им цел не е да откриват истината, а да задържат вниманието на потребителите.
Това променя не само начина, по който информацията се разпространява, но и начина, по който обществото възприема реалността. В условията на постоянен информационен поток критичното мислене, медийната грамотност и способността за избор на надеждни източници се превръщат в ключови умения.
Социалните мрежи като водеща медия на нашето време
Според Бойко Василев всяка историческа епоха има своя доминираща медия, която определя начина, по който хората общуват и осмислят света. „Винаги всяко време има своя медиен шеф. За нашето време това категорично са социалните медии“, коментира той.
По думите му дигиталната среда променя обществото, като го прави по-емоционално и по-коментарно: „Формирани сме от социалните медии. Обществото става по-емоционално, по-коментарно, отколкото фактологично.“ Тази промяна поставя нови предизвикателства пред журналистиката, тъй като традиционните медии вече не са единственият посредник между фактите и аудиторията.
Алгоритъмът избира какво виждаме
Според PR специалиста Дена Христова днешното обществено мнение се формира от взаимодействието между политическите послания, професионалната журналистика и алгоритмите на социалните платформи: „Алгоритъмът не търси истината, а вниманието. Не го интересува дали една новина е важна или вярна, а колко време ще задържи потребителя.“
Именно затова според нея медийната грамотност трябва да бъде част от образованието още от ранна възраст: „Фалшивата новина невинаги е лъжа. Тя може да бъде истина, извадена от контекст.“ Проблемът не е само в откровено неверните твърдения, а и в начина, по който реални факти могат да бъдат представени едностранчиво, емоционално или манипулативно.
Според Христова България все още няма достатъчно системен подход към развитието на медийна грамотност, а такава подготовка е необходима както за младите хора, така и за по-възрастните поколения.
Истинският живот не е в екрана
Анна Гълъбова насочи вниманието към друг аспект на дигиталната среда – начина, по който постоянният поток от информация влияе върху психиката и ежедневното поведение на хората.
Според нея едно от най-големите предизвикателства пред съвременния човек е способността съзнателно да избира каква информация допуска до себе си и колко време отделя на дигиталното пространство: „Най-успешните хора внимателно подбират не само източниците си на информация, но и времето, което отделят за тях.“ По думите й прекомерното потапяне в онлайн средата може да доведе до загуба на връзка с реалните човешки отношения и до усещане за самота: „Истинската комуникация е с хората, а не с алгоритмите. Когато се откъснем от реалността, започваме да живеем в илюзорен свят.“
Тя подчерта, че социалните мрежи често създават изкривена представа за живота, в която хората представят предимно успехите си, докато скриват трудностите, съмненията и несигурността.
Общественото мнение не винаги е това, което изглежда
Според социолога Венелин Стойчев проблемите на обществения разговор не могат да бъдат обяснени единствено с влиянието на социалните мрежи. По думите му разделенията в обществото са свързани с по-дълбоки процеси – в образованието, институциите и начина, по който хората участват в публичния живот: „Не бива да свеждаме всичко до медиите. Имаме структурен проблем в начина, по който функционират обществото, образованието и публичната среда.“
Стойчев постави под въпрос и самото понятие „обществено мнение“. Според него често се създава впечатление за единно мнение, докато в действителност обществото е много по-фрагментирано: „Общественото мнение често е илюзия.“ По думите му критичното мислене не се изгражда само чрез натрупване на знания, а чрез участие – чрез възможността хората да спорят, да вземат решения и да носят отговорност за тях.
„Критичното мислене не се учи само от учебник. То се изгражда тогава, когато е част от живота на училището.“
Най-важният филтър е човекът
Бойко Василев припомни предупрежденията на италианския писател и философ Умберто Еко за информационното пренасищане и ролята на филтрите в дигиталната епоха. Според Василев най-голямото предизвикателство днес не е липсата на информация, а способността да се отделя значимото от маловажното: „Важно е човек да има филтър. Не е важно само какво знаем, а и какво не е необходимо да знаем.“
По думите му в миналото достъпът до знания е бил ограничен чрез различни институционални механизми, докато днес всеки може да публикува и разпространява информация. Това създава необходимост от нов тип медийна култура – умение не просто да получаваме информация, а да оценяваме нейното качество.
Журналистиката като посредник между фактите и обществото
Участниците в разговора бяха единодушни, че професионалната журналистика запазва ключовата си роля в среда, в която информацията се разпространява бързо и често без проверка.
Дена Христова подчерта необходимостта от журналистика, която задава неудобни въпроси и търси истината: „Искам журналистика, която задава неудобни въпроси, провокира и търси истината.“
Бойко Василев припомни идеята на драматурга Бертолт Брехт, че медиите трябва да създават диалог с аудиторията, а не просто да предават информация еднопосочно: „Имаме нужда от посредници. Светът без посредници е опасен свят.“
Свободата в ерата на информационния шум
Участниците се обединиха около извода, че в XXI век свободата вече не зависи само от достъпа до информация. Тя зависи от способността на човека критично да я оценява, да избира надеждни източници и да определя какво място заема дигиталната среда в живота му.
Социалните мрежи ще продължат да определят значителна част от обществения разговор, а развитието на изкуствения интелект вероятно ще направи разграничаването между истинско и фалшиво съдържание още по-трудно.
Според Бойко Василев решението не е в опита да бъде спрян информационният поток, а в изграждането на умения за ориентиране в него: „Не можем да кажем на дъжда да спре. Можем само да си вземем чадър. Същото е и с информационния поток.“
В крайна сметка най-важната защита срещу манипулацията и дезинформацията остават медийната грамотност, критичното мислене и способността на човека да запази връзката си с реалния свят.