Замърсяването с азотен диоксид в София е целогодишен проблем, като най-сериозни са нивата около големите пътни артерии. Затова нискоемисионната зона за автомобили в столицата трябва да бъде разширена и да функционира през цялата година. Това заяви съветникът на Столичната община по качеството на атмосферния въздух Ивайло Хлебаров, цитиран от БТА. Той коментира темата по време на форум за журналисти в Лондон на глобалната мрежа „Брийт ситис“ (Breathe Cities), в която София е сред ключовите партньори заедно с градове като Лондон, Париж, Милано и Варшава.
Според Хлебаров въвеждането на нискоемисионната зона в София през зимните месеци вече дава резултат. За периода от декември до февруари е отчетено около 10% намаление на замърсяването с азотен диоксид, което според него е добра първа стъпка, но са необходими по-мащабни и по-бързи действия. „Проблемът е преди всичко здравен, а не технически. Всеки има нужда от чист въздух и когато въздухът в един град не е достатъчно чист, трябва да има действия“, посочи експертът.
Общественият транспорт като основно решение
Като основен приоритет Хлебаров посочи развитието на обществения транспорт като гръбнак на транспортната система в София. По думите му е необходимо подобряване на връзките между различните видове транспорт, по-добра организация на разписанията и разкриване на нови линии там, където има нужда. Според него ограничаването на използването на личните автомобили също е част от решенията за по-чист въздух.
„Нужни са рестрикции и ограничения, които да доведат до намаляване на използването на автомобилите поне за част от пътуванията в града“, коментира Хлебаров. Като пример той посочи Лондон, където политическата воля за промяна и комбинацията от нискоемисионна зона и такса за задръстване са довели до подобряване на качеството на въздуха. По думите му над 200 малки и големи европейски градове вече имат нискоемисионни зони, сред които Мадрид, Осло и Стокхолм. Според него опитът им може да бъде използван не само в София, но и в други български градове.
Нужни са по-добри реакции при аварийни ситуации
Хлебаров оцени като сравнително добра системата за измерване на качеството на въздуха в София, но посочи, че има нужда от подобрения. Като проблем той открои станциите в кварталите „Павлово“ и „Младост“, които според него не отговарят на изискванията за трафик станции. Според експерта данните от измервателната система могат да бъдат много по-полезни, ако бъдат представяни по-достъпно чрез индекс за качеството на въздуха и се използват за моделиране и прогнози.
Той постави акцент и върху необходимостта от по-добри механизми за реакция при аварии и инциденти, свързани със замърсяване.
„Когато стане авария, не можем да разчитаме на норми, които се отнасят за цяла година. Аварията се случва за часове или дни и тогава трябва да има бърза реакция“, заяви Хлебаров. Като пример той посочи пожара в базата за отпадъци на „Екобулпак“ в София, при който според него не е имало достатъчно адекватна реакция от страна на компетентните институции.
София отчита спад на замърсяването през последния отоплителен сезон
Кметът на София Васил Терзиев също акцентира върху мерките за подобряване на въздуха по време на форума „Клийн еър хъб“ (Clean Air Hub), проведен в рамките на Седмицата на климата в Лондон. По думите му данните от последния отоплителен сезон показват положителен ефект от комплексния подход на Столичната община. Отчетен е 22% спад на средната концентрация на фини прахови частици (ФПЧ10), 52% намаление на дните с превишени норми спрямо предходната зима и 42% спад на нарушенията в малкия ринг на нискоемисионната зона за автомобили.
София е първият град в Югоизточна Европа, въвел нискоемисионни зони за транспорта и отоплението.
Настоящата забрана за влизане на най-замърсяващите автомобили в централната част на града действа през зимния период – от 1 декември 2025 г. до 28 февруари 2026 г. Малкият ринг обхваща зоната между булевардите „Васил Левски“, „Патриарх Евтимий“, „Ген. Скобелев“, „Сливница“ и ул. „Опълченска“, а големият ринг включва по-широка част от централните райони на столицата.
Нарушенията на правилата се санкционират по Закона за чистотата на атмосферния въздух, като глобите за физически лица започват от 20 евро.
