„Принципът „замърсителят плаща“ при определянето на такса битови отпадъци няма да бъде задължителен през 2026 г., като общините ще могат да избират дали да изчисляват таксата на база количество или да продължат да прилагат данъчната оценка. Въпреки всички предизвикателства,за първи път ще можем реално да изчисляваме такса битови отпадъци на количество.“, заяви изпълнителният директор на Националното сдружение на общините Силвия Георгиева по Bloomberg TV Bulgaria. „Вече е приет удължителният закон за бюджета и почти никакви промени не са направени, с изключение на политиката по доходите. Сигурни сме, че разплащанията към общините ще вървят ритмично и на нивата, достигнати в края на годината, тъй като това е третият удължителен закон, по който ще работим съвместно с държавата и министерството на финансите“, подчерта Георгиева.
Тя обясни, че с новоприетите текстове общините получават реална възможност да избират начина на изчисляване на такса битови отпадъци. Общините, които имат готовност да изчисляват на количество, ще могат да го направят, а тези, които все още нямат пълна готовност, ще могат да останат на данъчна оценка. „Сега предстои общинските съвети да настроят своите заседания до края на годината и да вземат решения кой подход ще прилагат през 2026 г.“, допълни изпълнителният директор на НСОРБ.
Преминаването към принципа „замърсителят плаща“ не може да бъде едностранен процес. „Това не е само задача на общините, това е политика както на общините, така и на държавата.Трябва да осигурим на гражданите реална възможност да изхвърлят разделно, включително повече кафяви контейнери“, заяви Георгиева. Като открои основен проблем липсата на достатъчно инфраструктура за разделно събиране на отпадъците.
Забавянето при въвеждането на депозитната система също е от значение. Хората ще имат достъп до машини за пластмаса и кенчета едва от 2029 г., а това са около 80% от отпадъка.
По отношение на инвестиционните програми Георгиева посочи, че общинската инвестиционна програма е на стойност 8,2 млрд. лева. „Текстът в удължителния закон позволява да се правят разплащания, което е добра новина, но все още е рано да кажем дали предвидените 900 млн. лева ще бъдат достатъчни“. В момента се работи по около 1500 проекта, като надеждите са в средата на 2026 г. да има приет държавен бюджет, който да гарантира разплащанията до края на годината.
Следващата година общините имат да реализират редица инвестиционни проекти по Плана за възстановяване, а крайният срок е 30 август 2026 година. „Общата стойност на проектите е около 5 милиарда лева и включват проекти за детски градини и училища, саниране, осветление и други“, отбеляза Георгиева.
Изпълнителният директор на НСОРБ подчерта, че не се планират промени в местните данъци и такси. „Голяма част от кметовете, които бяха предвидили увеличение, вече изтеглиха тези предложения“, заяви тя.
