Мартина Троанска е едно от разпознаваемите нови лица на българската сцена. Още на 15 печели второ място в младежки конкурс за кино. Завършва класа на Пенко Господинов в НАТФИЗ с награда “Най-най-най” за най-добра актриса във випуска. Има номинация ИКАР 2019 в категория “Дебют”. През 2021 г. снима и дебюта си като режисьор – късометражната адаптация на Чеховия разказ “Анюта”. Филмът е селектиран в над 10 международни фестивала. Едно от последните й сценични превъплъщения е в моноспектакъла “Издишване” на Стоян Радев, който може да бъде гледан в Театър 199 “Валентин Стойчев”. В Деня на народните будители избрахме да дадем гласност на един млад и талантлив човек.
Мартина, общото между всички ви творчески превъплъщения като че ли е абсурдността на реалния живот през призмата на по-различни сценични текстове и филмови сюжети.
Изборът на роли, особено в началото на творческия път на актьора, е предимно в ръцете на режисьорите. Може би откриват в мен някакъв абсурд? Ако той е търсен.
Метафизиката трябва ли да бъде част от всяка история?
Тя неизбежно е част от всяка история, тъй като е част от живота.
Докато гледах “Издишване” си мислих колко всъщност е просто устроен светът. Ние ли го усложняваме?
За да стигне до простота, човек първо трябва да се задълбочи и затрудни. Всичко е достатъчно сложно, разгледано в детайл, а когато човек е опознал подробностите, вече започва истинското майсторство – да опростиш всичко, но с цялото съзнание за неговата сложност.
Кое ви беше най-трудно и най-лесно в моноспектакъла?
Най-трудно ми беше да повярвам в текста; най-лесно – да се доверя на Стоян Радев и да работим неусетно, през разговор; да си прекараме времето добре чисто човешки.
Как върви работата ви по “Сърце на заек”? Бихте ли ни разказали нещо повече?
“Сърце на заек” беше учебно упражнение, къс филм, направен със собствени спестявания – завършен е, но уви, не е особено убедителен от режисьорска гледна точка. Достойнството на филма е брилянтното актьорско присъствие на Мирослава Гоговска, на която благодаря за доверието. Вече работя над следващ сценарий.
Като бъдещ режисьор, кое ви предизвиква в седмото изкуство?
Въпреки че не се възприемам като бъдещ режисьор, а като любител, киното беше моя страст още преди да се срещна с театралното изкуство. Синтезира и ме кара да чувствам и мисля едновременно. В киното, което харесвам, винаги има едно чудо – заключило е в екрана частица от реалното време на нечий живот! Не е ли удивително, че можем това!
Напоследък има много политкоректност в изкуството. Според вас това временно явление ли е?
Трябва да бъде временно, защото иначе убива много спонтанности. От друга страна, трябва да бъде политкоректно, защото обръща внимание на важни въпроси. Важни, защото живеем в общество. Теми, които имат стойност, само когато не се спекулира с тях! Но за всичко си има причина и всичко в крайна сметка е преходно.
Кое ви влияе в работата ви, кое ви вдъхновява и кое ви слага спирачки?
Вдъхновяват ме смислената работа, усилието, истината. Спирачката винаги е неизясненост, колебание или страх.
Какво четете в момента? И имате ли любима книга?
Чета сборник с разкази на Кърт Вонегът и препрочитам “Тютюн” на Димитър Димов – искам да направя нещо по него, но това все още е далечна идея. Като любими в съзнанието ми изникват “Атлас изправи рамене” на Айн Ранд, “Аскетика” на Казандзакис; след Вонегът и Димов захващам “Изворът” на Ранд.
Вярвате ли, че красотата ще спаси света?
Красотата е величина, която сама по себе си няма стойност и съответно не може да спаси никого, но отношението на човек към красотата – първо нейното разпознаване, после стремежът към нея – може би това би била стъпка към спасение.
Какво обичате да правите в свободното си време?
Обичам да се наслаждавам на времето си, на киното, книгите, музиката, разходките, природата, близките ми хора и животни. Обичам да готвя и да спя следобеден сън.








