Празника на Свети Андрей Първозвани народът ни нарича Мечкинден. На зазоряване най-старите жени в дома хвърлят в комина сварени зърна – обичайно царевица, за да не се настървяват тези зверове. “На ти, Мецо, кукуруз, да не ядеш хората” гласи магическото заклинание, на трапезата се слагат ястия само от варива. Българите вярвали, че това е повратна точка в календара, след която денят започва да расте колкото просено, синапено или друго зрънце. А с него – и всяка работа, затова начената на Андреевден, ще върви спорно и доходно.
Колкото и мечката да е страшилище за добитък и реколта, старите българи вярвали и в нейната тонизираща мощ – да гази болни за здраве, с пушек от козината й да церят уплашени и урочасани. От мечка ремичка не се препоръчва даже на големите юнаци, но от нокти, зъби и руното й изработвали амулети срещу зли сили. Смятали, че напролет извор, в който мечка и децата й са се къпали, става лековит, а мечкар и танцуваща Мецана приемали като хубав знак, че зимата ще е здрава, снежна, плодородна за селото. Според народните приказки Свети Андрей някога гледал камениста планинска нива, а една мечка му изяла вола. Тогава той впрегнал злосторницата в ралото си – с нея да оре, а тръгнел ли на път, тя му била превозното средство. Истина или не, старите българи смятали, че животното не прави зло, освен ако не се е настървило, само срещу стръвници вдигали оръжие.
Празнуват и невестите, очаквайки благословията да имат здрави и хубави деца. Днес не се работи къщна работа. Не бива и да се перат дрехите.
Празник имат Андрей, Андриан, Андреа, Андриана, Първан, Пръвка, Първанка, Храбър, Храбрин, Силен, Силка, Дешо, Дешка.
