За проблемите в системата на училищното образование, за консерватизма на обществото и защо е трудно да се направи и най-малка промяна, Kmeta.bg разговаря с министъра на образованието и науката (МОН) академик Николай Денков.
– Акад. Денков, учебната година няма да бъде удължавана наесен. Ще се борите ли тази промяна да стане факт през 2023 г. и оптимист ли се по отношение на подкрепа от обществото и системата на вашата идея?
– Трябва да мине месец поне от последните матури, за да започнем пак дебат сред социалните партньори, а след това той да се пренесе и в обществото. Трябва да има достатъчно подкрепа. Не съм се отказал от идеята, но каквато и промяна да искам, тя не може да става насила, въпреки че имам ясни аргументи, които се базират на точни данни.
– Къде срещате най-голяма съпротива – сред учители и родители ли?
– Има съпротива, но аз слушам много внимателно и до голяма степен аргументите за нея се основават или в липсата на достатъчно информация, или в конкретните данни. Когато влезем в истински съдържателен разговор – колко учат нашите деца, къде стоят в сравнение с останалите деца по света, тогава би могло да се получи диалог. Обяснявам, че удължаването на учебната година не е основното, а основното е промяната в учебните програми и последващата промяна в учебниците. Аз съм преподавател и винаги го казвам като такъв – не мога да направя програмата без да знам колко ще е продължителността на учебната година.
Добре е да се подчертае, че ако говорим за 2-3 седмици, това може да изглежда малко за една година, но когато говорим за 6 години, което е голяма разлика, вече става дума за съществена промяна във времето за учене от няколко месеца. Това е изключително важно, когато търсим повече време за упражнения, за въвеждане на по-нови и интересни форми на преподаване. Всичко това е смислено, но трябва да има хора, които искат да разберат логиката и аргументите, които стоят зад промяната, която предлагам. Без съгласието на социалните партньори тя няма как да бъде направена.
– Къде са най-големите проблеми в учебните програми?
– Ще положим много усилия, за да ги променим, така че ученици и учители да имат по-комфортна среда, в която да учат и да работят. Въпросът е как да оправим програмите. Както са дефинирани проблемите, така трябва да търсим решенията. В математиката, примерно, част от материала може да бъде премахнат, без от това да загубят учениците. Друга част от материала трябва да се премести в по-горни класове.
– Системата обаче е консервативна, кога най-рано виждате случването на промени?
– Образованието наистина е сравнително консервативна система и затова са необходими поне 2-3 години, за да се видят реални резултати. Това обаче още повече увеличава изискването промените да стартират изключително бързо. Освен промяната в съдържанието, трябва да променим много и начина, по който се представят материалите. Навсякъде в материалите по физика, математика, химия, биология трябва да се търсят по-прагматични обяснения – с примери, с това, което децата могат да си представят. Абстрактното мислене трябва да се възпитава от тези предмети, но не със зазубряне на термини, а по-скоро чрез усвояване на концепции и представянето им по начин, който е разбираем.
