Бъдещето или ще е зелено, или няма да има бъдеще. На една опустошена планета какво значение има колко ще струва млякото или кой къде работа, като няма къде да живеем.
Това заяви в студиото на bTV министърът на околната среда и водите Борислав Сандов.
„Планът за устойчивост и развитие на България е с много голям компонент на зелената част във връзка с нисковъглеродната икономика, биоразнобразието, устойчивото земеделие. Това са трите основни стълба, които са в рамките на Зелена България. Имаше задължение за този План, поне 37% да бъде в частта на зеления компонент“, добави той.
По думите на министър Сандов ЕС е заложил достатъчно механизми за контрол и прозрачност на изплащане на средствата по Плана, защото това са публични средства и освен това може да се наложи да ги връщаме, ако не се справяме.
„Този План успя да получи зелена светлина чак след като успя да отключи два процеса – единият от които е върховенството на закона и гаранцията, че България има гаранцията за самоконтрол, което гарантира контролът и върху харченето на европейски средства“, каза още той.
„Не вярвам, че въглищните централи ще продължат да работят не само в България, а където и да било в Европа след 2035 г. Това, че ние сме поели политически ангажимент за 2038 г. е отделен въпрос – повече за успокоение на хората, които се намират в този регион. Кой би функционирал в една система, която е на загуба“, добави екоминистърът.
Според него механизмът за възстановяване и устойчивост от пандемията е направил Зелената сделка още по-важна, войната в момента показва, че тя е още по-важна.
„Тези външни предизвикателства показват, че планът на ЕС, свързан с позеленяването на икономиката и обществото ни е част от решението“, заяви още министър Сандов.
