Митко Павлов е едно от най–харесваните лица и гласове в родния ефир. Днес чаровният водещ празнува 44–я си рожден ден и ни „почерпи“ с една доза от невероятното си чувство за хумор.
– Може ли чувството за хумор да се култивира?
– Да не е печурка, та да се култивира. Трябва да попиташ някой, който е успял да го направи.
– Питам, защото ти си известен точно с това – умееш да забавляваш хората.
– Само сред по–интелигентната част от населението съм известен така, с останалата не се разбираме много.
– Как ще отпразнуваш днешния си рожден ден?
– Нямам представа. Ще замина за някъде. Винаги пътувам на този ден, но в последния момент решавам къде. Ще бъде наблизо. Моят рожден ден е точно преди Нова година, която сама по себе си е едно огромно клише. Цените в този период са десеторно завишени. Не понасям задължителните празници. Преди наемахме къщи в България или Гърция. Но сега там си затягат мерките. Хапваше ми се хубава риба, но май няма да стане. А и вече не се събираме в такива огромни компании. Заради детето си гледам да отидем някъде, където има деца. Не ми е толкова важен рождения ден, това за мен не е чак толкова забележителна дата. Аз съм на работа днес и ще го мисля след това.
– Като каза работа, кое ти е по–на сърце – радиото или телевизията?
– И двете са коренно различни и затова не мога да отговоря на този въпрос. Задавали са ми го много пъти, но никога не съм можел да отговоря. Просто няма как да се сложат на кантар.
– Каква музика слушаш в свободното си време?
– Всичко без чалга и някакви по – младежки излияния. Хипхопът също е някакъв вид поп фолк. Може би трябва да се нарече хип фолк… А иначе излиза, че музиката разпространява ковид. В Гърция я забраниха в заведенията от днес. Явно вирусът ходи там, където се чува музика. На другите места не ходи. Не го привличат тихите местенца.
– Какво си пожелаваш за новата година?
– Само да съм здрав и хората около мен също. Другото си го имам. Нямам нужда от нищо повече.
– За ковид – може ли да намериш и тук нещо оптимистично?
– Виж как изкуфяха хората покрай него. Това е толкова забавно. Изключвам хората, които са боледували тежко или са загубили близък. От досегашния си досег с интернет не съм видял толкова много хора да вярват на толкова много различни неща. И аз самия вече не знам как да отсявам истината. Много сайтове, които смятах за достоверни, се опровергаха сами. Ако може човек да се изолира от информационните потоци може би ще е най–добре. Никакви новини, поне за 3–4 дни.
– Повлия ли ковид на чувството ни за хумор?
– Последните му щамове нали водели до една или две депресии. След две депресии човек сигурно има по – различно чувство за хумор. Смятам, че това нещо се драматизира твърде много. Имало е епидемия преди сто години, която е била почти същата. Само дето тогава не е имало толкова много информация, загинали са много повече хора, поради нивото на медицина и на наука. Няма нищо драматично, медиите го правят такова. Те вкарват хората в депресии. Просто сме облъчени от много негативна информация. Тя действа дори и подсъзнателно. Колкото и оптимистично да си настроен, ти не може да си вечно пиян. В един момент ще изтрезнееш и пак ще се метнеш в това. Такива нещо очевидно се случват. Просто трябва да се изчака. Това нещо ще си остане като някакво грипче. Като гледам как върви 5-6 и 27–ма ваксина, значи това ще стане.
– Какъв е твоя начин за бягство и спасение от това облъчване?
– Аз нямам балон, в който да се затварям. Не ми пречи. Подигравах се до едно известно време. После започнах да разбирам хората, които се притесняват. После ми стана все тая. Всеки сам решава дали да обръща внимание на драматургиите или не. На хората им омръзна, погледнато реално. Виж кръчмите – всичко е пълно. Аз празна кръчма не съм видял, но виждам празни театри.









