Министърът на здравеопазването потвърди, че е против съкращаването на срока на обучение на медицинските сестри в университетите, без обаче да посочи нито един аргумент. Припомняме, че съгласно българското и европейското законодателство „медицинска сестра“ е регулирана професия и за да се упражнява тя е необходима диплома за висше образование. Държавата определя у нас то да бъде със срок 4 години (и 4600 часа), без тук да се включва времето за специализация и/или продължаване на обучението в по-висока образователна степен.
Петя Георгиева от Института за пазарна икономика (ИПИ) правим преглед на възможните недостатъци на съкращаването на сравнително дългото обучение на сестрите и проверява дали са налице адекватни аргументи против това предложение.
Престижът на професията
Битува мнението, че съкращаването на срока на обучение ще подкопае и без друго ниския престиж на професията. С други думи – учи се по-малко от останалите, следователно е по-малко ценно и това ще се пренесе върху всички, упражняващи или избиращи тази професия.
Този аргумент се основава на усещания, но не и на изследвания и проучвания. Единствената измерима стойност на „престиж“ в контекста на висшето образование е налична в рейтинговата система на висшите училища и оттам може да се направи извод, че престижът е свързан не с вида на професията, а с конкретния университет, от който се придобива дипломата. С други думи държавата следва да предприеме важни стъпки по повишаване качеството на висшето образование навсякъде и за всички университети и професии, вместо да се тревожи за възприятията на хората.
Риск за качеството на медицинската услуга
Силен аргумент против намаляване на срока на обучение е възможността сестрите да не успеят да придобият необходимите знания и умения, които да им позволят да се грижат добре за пациентите и оттам – да се намали качеството на предоставяната услуга.
Дали обаче в действителност е така? Регулацията на медицинските професии и на необходимото за тях образование имат за цел да ограничат именно подобен риск. Това се случва чрез изисквания за минималния брой часове, за съдържанието на учебните програми и за разделението на обучението между теоретично и практическо. Минималните изисквания на европейската директива от 4600 часа и 3 години се очаква да гарантират в достатъчна степен качеството на образованието на медицинските сестри. Да не забравяме и че самата липса на медицински сестри (или недостатъчният им брой) поставя под много по-голям риск качеството на здравеопазването в конкретни лечебни заведения (а дори и самото му съществуване), така че може би трябва да степенуваме рисковете и вероятните негативни последици.
Невъзможност за вписване на изискуемите 4600 часа в рамките на 3 учебни години
Времевите ограничения наистина ще създадат напрежение за студенти и преподаватели. За да се намали продължителността на обучението на медицинските сестри от 4 на 3 години, при запазване на изискуемия брой часове и тяхното разпределение между теория и практика, е необходима трансформацията и преразглеждане на настоящите учебни програми, както и намаляване на дългите летни ваканции. Почти всички заинтересовани страни признават възможностите в България това да се случи. Можем да вземем за пример и достатъчно на брой европейски университети, които успешно се справят с тази задача.
Нужна е смяна на много нормативни документи
Това е наистина важен детайл – подобна промяна не става с просто промяна на две изречения в една наредба. Като минимум ще трябва да се коригират закона за здравето, закона за висшето образование, наредбата за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, държавните изисквания за придобиване на висше образование по специалност „медицинска сестра“ и други. Но именно превръщането на политическа воля за реформа в практическо реализиране чрез адаптиране на нормативната база е една от основните задачи на държавната администрация. По-важното е, че ако се вземе решение за промяна, възможностите за нейната реализация са налице.
