На двата полюса стои един от най-емблематичните образи в историята на българската политика. Към Тодор Живков или Бай Тошо няма равнодушен – той е обожавам и мразен… възхваляван и осмиван. А към неговото управление си спомняме с носталгия или със страх. Но едно е сигурно, думите и делата на човека, управлявал България цели 35 години (от 1954 до 1989 г.) няма да бъдат забравени.
На 7 септември 1911 г. в Правец се ражда бъдещият роден социалист. През 1954 г. е избран за Първи секретар на ЦК на БКП. Две години по-късно оглавява БКП. През 1981 г. длъжността Първи секретар е преименувана на Генерален. Той е министър-председател на България в 70-то (1962-1966 г.) и 71-то (1966-1971 г.) правителство, а от приемането на Конституцията от 1971 г. до края на 1989 г. е председател на Държавния съвет. Бил е и кмет на София (27 май – 1 ноември 1949 г.).
Нека си припомним някои от култовите бисери на Тодор Живков:
Времето е ваше, но всичко друго е наше!
…Аз работех като преводач – превеждах овците от един хълм към друг…
Добър журналист е тоя, който пише не това, което се говори, а това, което трябва.
Според последното преброяване мечките ги водеха някъде към 1300 души.
Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията.
Конкурсно начало не означава конкурсен край, другарки и другари.
Ако плащаш с фъстъци – получаваш маймуни.
Сега всеки ден, всеки час, навсякъде има материал за митингова демокрация.
