Дистанционното обучение задълбочи образователните неравенства, влоши знанията на голяма част от децата и заплашва да увеличи броя на отпадащите от образователната система. Това се случи въпреки усилията и бързата адаптация на учителите и директорите, спешните нормативни промени и осигуряването на електронни устройства и интернет със средства на държавата, училищните бюджети, общините и множество дарители.
Такива са констатациите в анализа на обучението от разстояние в електронна среда (ОРЕС), изготвен от служебния екип на Министерството на образованието и науката (МОН).
Анализът съдържа също препоръки за безопасно и ефективно протичане на следващата учебна година.
Ножицата между учениците се разтваря от липсата на достатъчно устройства и/или на интернет, както и на възрастен в семейството, който да помага в електронното обучeние. В по-малко от половината от училищата в големите градове (43.5%) всички деца имат достъп до интернет. В селата този процент се срива на 12.5%. Неравният достъп до дистанционно обучение се потвърждава и при сравнението на различните типове училища – всеки пети ученик в професионалните гимназии няма достъп до електронни устройства и интернет, а в тези институции се обучават около 50% от гимназистите.
Над половината от родителите признават, че нямат или имат недостатъчни умения да помагат на децата си при електронното обучение, което влияе негативно особено при по-малките. Така големите неравенства между ученици, чиито семейства разполагат с техника и имат умения да работят с нея, и такива без достъп до устройства и интернет, се задълбочават.
Към средата на юли т.г. 43 хил. ученици все още не разполагат с устройство, а 34 хил. деца нямат интернет. В началото на предстоящата учебна година потребностите ще се актуализират.
Според 40% от учителите и близо 60% от директорите знанията на учениците са се влошили по време на дистанционното обучение. Освен от затруднения електронен достъп, това до голяма степен е следствие от понижената мотивация и ангажираност на учениците. Самооценката на децата съвпада с наблюденията на техните преподаватели. Данните ясно показват сериозно влошаване на ангажираността сред всички групи ученици.
Понижената ангажираност логично води до повече отсъствия. Всеки втори учител казва, че част от учениците често не са присъствали докрай в онлайн часовете, а всеки трети е имал редовно отсъстващи ученици.
Проблемът е сериозен в малките градове и в селата – там във всяко пето училище редовно присъстват в онлайн часовете под 60% от учениците. Според данните на дигиталната платформа shkolo.bg, която поддържа електронните дневници на 1700 училища, неизвинените отсъствия са със 70% повече спрямо предходната година.
Неприсъственото обучение увеличи риска от преждевременно отпадане на децата от образователната система. Без живия контакт с учителите учениците от уязвими групи не само губят мотивация и ангажираност и изостават с учебния материал, но и отвикват да учат и да общуват. Поради тези причини те са застрашени да не се върнат в училище. Ако от 2018 г. до 2020 г. средният процент на децата, обхванати от образователната система, се повишава с около 0.4 процентни пункта годишно, то през 2021 г. остава непроменен – необхванатите са средно 5% от децата между 5 и 16-годишна възраст. Ако не бъдат предприети мерки за ревизиране на Механизма за обхват, се очаква влошаване на този показател през следващите години. Най-висок е процентът на децата извън образование в областите Шумен, Сливен и Хасково.
Дистанционното обучение е повлияло негативно и върху учителите. Анализът показва по-голямо напрежение сред тях и високи нива на професионално прегаряне. За обострянето на този проблем допринася и усещането на голяма част от преподавателите, че имат нужда от нови умения как да ангажират учениците от разстояние. Над 40% от педагогическите специалисти заявяват, че се затрудняват при онлайн преподаване на често отсъстващите и неангажирани деца.
Обучението от дистанция има и положителни ефекти. България успя да организира учебния процес така, че да няма пропуснато учебно време. Това отличава нашата страна от много европейски държави, чиито ученици останаха извън учебния процес в продължение на месеци. Освен това учителите и учениците вече използват много по-активно нови технологии. Педагозите прилагат иновативни методи на преподаване и персонализират часовете според потребностите на отделните ученици. Много активно участват в процеса и образователните медиатори.
Анализът на резултатите от обучението от разстояние в електронна среда води до категоричен извод: необходимо е да се гарантира максимално дълго присъственото обучение през следващата учебна година.
За целта служебният екип на МОН вече предприе важни краткосрочни действия. Едно от тях е информационната кампания за повишаване на дела ваксинирани срещу COVID-19 учители и непедагогически персонал в детските градини и училищата. До края на лятото ще бъдат актуализирани насоките за безопасно присъствено провеждане на учебните занятия.
В същото време се прави необходимото за осигуряване на по-добри условия за провеждане на обучение от дистанция, ако това се наложи. На първо място е задоволяването на потребностите от електронни устройства и интернет връзка.
Работи се и за качествена подкрепа за учителите. От началото на извънредната ситуация в квалификацията на педагогическите специалисти са инвестирани близо 6.7 млн. лв., но анализът показва, че тя се прави без ясен план на ниво училище и регионално управление на образованието и без да е съобразена с потребностите на учителите в ситуацията на дистанционно обучение.
Едновременно с това е необходима подкрепа за наваксване на пропуските на учениците. Фокусът трябва да е върху децата от уязвимите групи – от семейства с нисък образователен и социално-икономически статус, от селски райони и тези със затруднения с учебния материал. Според експертите за тях трябва да се осигури присъствено обучение, допълнителни занимания по учебни предмети, индивидуална подкрепа от специалисти. Затова инвестициите в дейности в подкрепа на учениците с пропуски да са сред първите, които ще бъдат направени по новата европейска програма „Образование“ 2021-2027.
Препоръчва се също разработване на национална програма за преодоляване на пропуските на най-уязвимите ученици вследствие на обучението от дистанция. Тя трябва да адресира причините за намалената ангажираност на учениците, да осигурява допълнителни занимания и образователни ресурси, както и да подкрепя развитието на умения у учителите и медиаторите.
Целия анализ на обучението от разстояние в електронна среда, както и приложенията към него, можете да прочетете ТУК.
