Приносът на градинаря Антон Ян Новак в създаването на зеления облик на Варна да се изучава във варненските училища. Идеята е на Първо орхидеено общество в България. Морската градина е шедьовър на парковото изкуство с изумително видово разнообразие и нейното създаване е полезно знание за всеки млад варненец, смятат от организацията. Идеята разгръща Крум Сотиров – президент на орхидееното общество, в най-новия подкаст „Зеленото изкуство на Варна“. Проектът е подкрепен от фонд „Култура“ на Община Варна.
Един час на класа във варненските училища по темата „Морска градина“ ще допринесе за по-голямото уважение на младите варненци към това уникално място и ще ги обогати с познания за полезните свойства на растенията. Лекторите на орхидееното общество могат да съдействат и да привлекат вниманието на тийнейджърите, смятат те.
Велик градинар, чехът Антон Новак посвещава 42 години от живота си в изграждането на Приморския парк на Варна и създава всички зелени кътчета, обичани от варненци и гостите на града и до днес: от парковете на „Аспарухово“ и парк-музея „Владислав Варненчик“, до градинките край храмовете „Св. Успение Богородично“, „Св. Николай“, „Св. Петка“ и театъра. Той участва лично в засаждането на над 10 000 дървета, сред които непознатите дотогава във Варна липи, конски кестен, див рошков. И до днес те внасят хлад и красота в морския град.
Новак цял живот създава зелени кътчета и образова хората около себе си. Във Варна първо основава Пепиниерското дружество (pepinier – разсадник на френски). Там се създава огромно количество зелен материал за Морската градина и парковете във Варна. Помагат му доброволци – основно лекари и учители. Освен че размножават и адаптират растения, те правят безплатни обучения по градинарство, разпространяват разсад, семена, фиданки сред гражданите.
Видовото многообразие на Морската градина е изключително. Новак изучава и използва много умно климатичното разнообразие край брега. Той започва да засажда първо български видове като ги доставя с каруци от Аладжа манастир, Лонгоза край река Камчия, Преслав, Странджа, Шуменското плато. Аранжира ги по начин, по който да издържат атаката на зимните морски ветрове. След това се осмелява да внася екзотични редки видове – средиземноморски пинии, агаве американа, пауловния, дори гинко билоба. В началото на ХХ в. изследователите имат голям интерес към подобни видове като японското дърво – съвременник на динозаврите. И днес може да се видят тези дървета с ветрилообразни листа около паметника на Новак в Морската градина.
„По начина, по който е композирана Морската градина на Варна, може да се напише учебник по градинарство и изграждане на паркове. Антон Новак избира от различни райони на света най-хубавото, диамантът в градината, и го донася във Варна – сакура и гинкобилоба от Япония и Китай, лавандулата – гордостта на Франция…“, казва Крум Сотиров.
С подкрепата на много граждани и на градската управа Антон Новак и неговите съмишленици превръщат Варна в зелен, европейски град. Морската градина увлича със своите кътове за уединение и с места за спорт, празнуване, общуване.
