Всеки ден Земята е изложена на йонизираща радиация, високоенергийни вълни, които могат да разрушат електроните от атомите в тялото. Високите нива на излагане на йонизиращо лъчение могат да доведат до лъчева болест и рак. Магнитосферата и атмосферата на нашата планета пречат на почти цялата тази радиация – генерирана от слънцето и галактическите космически лъчи от експлодиращи звезди – да достигне до земната повърхност, пише „livescience“.
На Международната космическа станция (МКС), която е защитена от магнитосферата, но не и от атмосферата, астронавтите са изложени на по-високи нива на йонизиращо лъчение, което увеличава риска от развитие на рак.
Съгласно настоящите ограничения, определени от НАСА през 1989 г., ефективната граница на дозата за цялата кариера на астронавта се основава на максимален 3% риск от смъртност от рак през целия живот. Този риск се оценява с плъзгаща се скала въз основа на възрастта и пола, варираща от долна професионална граница от 180 милисиверта (mSv) радиация за 30-годишна жена до горна граница от 700 mSv за 60-годишен човек.
Интересен е въпросът защо има по-ниска граница за излагане на радиация за жените-астронавти, отколкото за мъжете-астронавти?
Според Р. Джулиан Престън, специален правителствен служител в отдела за радиационна защита на Агенцията за опазване на околната среда на САЩ, по-ниският радиационен праг на НАСА за жени астронавти се основава на следната констатация – когато жените и мъжете са били изложени на високи нива на радиация за подобни периоди от време, жените са имали повече от два пъти по-голям риск от развитието на рак на белия дроб от мъжете.
Общо взето се смята — въз основа до голяма степен на оцелелите от атомните бомби в Япония — че жените са по-чувствителни, особено към рак на белия дроб“ вследствие на йонизиращо лъчение от мъжете, каза Престън, който служи в комисиите на Националния съвет по Радиологична защита и измервания.
Оказва се, че изследванията не са напразни: през 2018 г. бившата шефка на отряда на астронавтите на НАСА Пеги Уитсън, която публично изрази разочарованието си от радиационните ограничения за жените-астронавти, трябваше да се пенсионира, след като достигна лимита си за излагане на радиация на 57-годишна възраст.
Въпреки това се очаква скоро НАСА да промени праговете на излагане на радиация. През 2021 г. НАСА поиска експертна група, свикана от Националните академии на науките, инженерството и медицината, да оцени плана на космическата агенция да промени лимита на излъчване на 600 mSv за всички астронавти от всички възрасти.
Тази доза от 600 mSv се изразява в експозицията, която астронавтът би получил по време на четири шестмесечни експедиции на МКС. За сравнение, средната годишна доза радиация, получена от човек на Земята, е около 3,6 mSv, според НАСА, срещу 300 mSv годишно на МКС.
Евентуално пътуване до Марс ще изложи космонавтите на приблизително 900 mSv. Тази доза, обаче, е по-малка дори спрямо границите от 1000 mSv, които европейските, канадските и руските космически агенции за определили за своите астронавти.
